Водопадите в България са притегателна цел не само за любителите на природата, но и за всеки търсещ спокойствие и успокоение. Защото водата има способността — чрез формата си, шума, който издава, и усещането, което създава — да въздейства успокояващо на уморения ни ум. Затова и водопадите от всички природни форми и забележителности се радват на най-голяма популярност.
Проекта
Целта на този проект не е да измести други източници или инициативи, свързани с водопадите в България. Започва с малко на 100 водопада, първоначално включени в таблица и да, много добре знам, че това е малка част от всички водопади в страната. И да, знам за картата на „Водите в България“ и над 2000-те точки в нея. Знам и за „новото измерване“ на водопадите. Но като фотограф и любител на красивите места, аз не се интересувам толкова от цифрите, два камъка без мащаб са просто два камъка, независимо дали единия е метър, а другия 10. Обемът на картата „Водите в България“ се дължи на факта, че в нея са добавени всички падове в даден участък на една река, независимо дали са отделни водопади или метър водоскок на каскада. А описани като „Обща височина 50-70 м.“ дават усещането, че 20 метра (височината на 6-7 етажна сграда) са „ей-толкова“. И вероятно гледайки от километър е така. Но само за справка, само 1/3-та от включените в картата тук водопади са над 20 метра и то защото започнах от известните. Предполагам, че накрая ще се окаже, че между 1/5 или 1/10 (в зависимост от включените обекти) са с височина над 20 метра.
Същото е и с „новото“ измерване на височината на водопадите. Аз лично за целите на този проект очаквам резултатите с огромно нетърпение. Но първото обявено измерване — на Дяволското пръскало с внушителните 200+ метра — донякъде разочарова, имайки над 150 години географски науки в България. Защото си зададох въпроса – А какво всъщност се води в България водопад. И не е ли такъв само, ако е водопад през половината или по-голяма част от годината?! Сигурен съм, че тези 200 метра пад изглеждат зашеметяващо през определени 10 дни в края на май, началото на юни, но през останалото време е просто висока скала. А информация за такива има бол във всички катерачни сайтове.
Не мисля, че хората решили да покажат на децата си нещо красиво, търсят нещо +– 20 от определена височина или количество. Определено, докато попълвах локациите и четях повечето коментари в Google Maps, останах с впечатлението, че повечето хора са посетили дадено място в грешно време. Да, хората търсят нещо на подходящо място с подходящото усещане, така че децата им и те, да се забавляват по пътя и да останат впечатлени от видяното.
Затова и си мисля, че във описанията на водопадите, които се намират из интернет липсват ключови елементи. И се опитах да добавя колкото може повече от тях с описанието на JSON файла с данни, който използвам.
Структориране на данните в картата
Данните от първоначалната таблица, бяха изнесени в JSON файла който тази карта ползва. За да е удобен, както за маркерите на самата карта, така и за страничното листване има следната структура:
{
"Обявен": "ПЗ", // Природна забележителност или Защитена територия
"Наименование": "Скакавица", // най-популярно и използвано име
"Вис.": 70, // височината му
"ОИВ": "Да", // Официално Измерена (приета) Височина
"Тип": "Улей/Лентов", // какъв тип водопад е (виж Класификация)
"Синоним/Старо име": "Рилска Скакавица", // други имена
"Каскада": "", // дали е част от каскада
"Отток": "постоянен", // постоянен, сезонен или временен
"Подходящо за посещение": ["Пролет", "Лято", "Есен", "Зима"], // сезони
"Атрактивност": 4, // от 0 до 5 според дефинираната скала (виж описание)
"Снимка": "https://...", // линк към заглавна снимка
"Образуван на река": "Големи дол", // реката
"В близост до": "х.Скакавица - Рила",// изходна точка
"Достъп": 4, // скала от 1 до 5 (виж описание)
"Локация": "Водопад Рилска Скакавица", // в Google Maps
"Coordinates": {
"lat": 42.221354,
"lng": 23.3013344
}
}
Това са над 15 показателя, по които даден обект може да се визуализира или класифицира. Според мен е хубаво да се знае природозащитният статус на даден обект. Той много или малко определя стойността му за обществото. Също така с приблизителната оценка на височината, хората е добре да знаят, че това не е нищо официално, независимо какво ти казват местните. Съществуват три официално признати метода за измерване на водопади (за които планирам отделна статия) и „горе-доле“ не е един от тях.
Оттока би трябвало да е още по-ключов елемент в определянето на пад като водопад. Ако е постоянен, да, говорим за 100% водопад, но сезонноста е доста по-широко понятие. В тази карта като сезонни са отбелязани водопадите, при които годишното количество значително варира, най-често до степен пресъхване през сухите сезони – Лято и Зима, което от своя страна би определило и подходящите за посещение сезони. Но това зависи и от самият водосбор на реката на която е водопада.
Независимо дали се влие само от снеготопенето или включва и есенните дъждове, но „водопади“, които са такива без значение от сезона, само когато някое такова атмосферно условие е изпълнено, са – временни (може да пресъхне няколко седмици в годината – сезонен, може да има вода няколко седмици след дъжд – временен).
Описание на критериите
Критериите за оценка в категориите „Атрактивност“ и „Достъпност“ отразяват лично мое виждане, стъпващо на най-общите представи за категоризиране на тези неща. Определени са така:
„Атрактивност“:
0 – Изкуствени водопади или които случайно са получили името
1 – Обикновено около 10 м или по-малко. Сухи, но по-високи водопади също, освен ако няма добра причина да се увеличи резултатът. Непостоянните водопади с спорадичен отток също като цяло биха били в тази категория, дори и да са много високи.
2 – Обикновено 15-30m. Може да има по-високи водопади с непостоянен отток или по-къси, но по-пълноводни водопади или част от каскада.
3 – Обикновено 50-80 м, но има постоянен поток. Може да бъде по-нисък, но с голям дебит.
4 – Около 100 м, и със постоянен отток. Може да бъде по-нисък, но по-пълноводен, с лесен достъп и/или особено атрактивен.
5 – Ако надхвърля всички други категории по отношение на размер, красота, поток и т.н.
„Достъп„:
1 Крайпътен или много лесна и кратка до 15 минути разходка с дължина от под 1 км
2 Включва ходене, около 1 час (плюс или минус 15) отиване и връщане или има дължина от 3-4 км двупосочно
3 Включва пешеходен преход или дълга разходка, но умерена от около 2 часа (плюс, минус 30 минути) двупосочно и/или има дължина от 7-8 км двупосочно
4 Включва минимум половин дневен преход и като цяло по-натоварен от около 3-5 часа отиване и връщане и/или има дължина от близо 15 км двупосочно 5 Изисква минимум целодневен излет и/или нощувка в хижа и като цяло много натоварен – около 8 или повече часа двупосочно и/или дължина от над 20-25 км отиване и връщане
Да, на някои водопади можете да прекарате цял ден. При много други може да си тръгнете разочаровани след 2 минути. Това е така, защото всеки водопад е различен. Но мисля, че поставените критерии и параметри в тези оценки, ограничават максимално субективното мнение.
Самият JSON файл е поместен в GitHub на адрес https://github.com/BenKenogy/BG-Waterfalls-Gallery/, така че при желание да могат в попълването и ползването на данните да се включат и други ентусиасти.
Класификация по тип
Класификацията на водопадите е чисто визуална и както се вижда от чуждестраните сайтове или wikipedia, широко използвана. Тя характеризира водопада по начина който водата пада или се стича по скалата и дава ясна насока какво да очакваме. Това понякога е по-важно от самата височина на водопада. Аз лично предпочитам да седна на камъните под Ситовският водопад, отколкото да се кача до Рай само за снимка на фона на Пръскалото. Но хората са различни, водопадите също.
Затова и типовете водопади, които добавих в описанията са:
Виров – водата „изскача“ от стеснение и се излива във широк вир/езерце.
Воал – Водата се спуска/тече по скалата, като колкото по-надолу отива толкова по широка става или се разделя на ръкави.
Водоскок – Малък единичен водопад с височина до 2-3… м.
Изкуствен – Изкуствено създаден воден праг.
Каскада – Серия от малки водопади/водоскоци или стъпала по дължината на определени участък на река/поток.
Многопрагов/Стъпаловиден – Поредица от свързани падове разделени от кратки прагове/стъпала, които не се явяват дъно на водопада.
Надвес/Скок – Водопад с изхвърлена напред вода или на скосена навътре скала, при който водата не прави контакт при пада си.
Подземен – Водопад изливащ се в подземна кухина.
Пързалка – Широк водопад с наклон под 45/30 градуса по който водата тече по скалата.
Разклонен/Сегментиран – Водопад, който се излива с няколко ясно разделени пада/сегмента, често заради препятствия по пътя на водата.
Сух/Временен – Скален улей/откос по който се излива вода само при многоводие или определени атмосферни събития.
Улей/Лентов – Водопади с ясно изразено легло в скалата по което водата се спуска, в по-голямата си част в контакт със скалата.
Въпреки, че такова определяне е доста субективно, съм гледал да посочвам най-ярко изразеният тип за даден водопад. Така например, някой който е улей когато е пълноводен, но по-голяма част от годината е сух е даден като Сух/Временен. Като каскади са описани поредиците от отделни водопади и водоскоци в речен участък, а водопадите с няколко пада са многопрагови или стъпаловидни. Така тук има Фотински водопад, който е 18 м и прави красив вир, но ако видим и останалите 2 по-малки до него вече говорим за каскадата Фотински водопади, която е 30 м.
Също така съм голям привърженик на по-честото използване на термина Водоскок, който да диференцира падовете под определена височина. Лично аз много харесвам Локорските водопади, но освен, че са изкуствени, са и създадени като водоскоци на първо място. И за хората търсещи информация за Райското пръскало, а попаднали на тях не е едно и също – просто водопад.
Карта „Визуализация на водопадите по тип“
Вграждам картата тук, за разглеждане, но тя е достъпна и директно на https://ogistoyanov.com/maps/waterfall_gallery.html за ползване на цял екран или мобилни устройства на път. Все още мобилната съвместимост не е изпипана докрай и е възможно да има проблеми с нея.
