Кносос
Има причина да се върна в Ираклион, си мислех. Нещо съм пропуснал сигурно. Не може да съм на Крит и като се върна да кажа, че не съм видял най-голямото Минойско постижение. Затова към 9 и малко се изнесох към центъра и от първата будка се сдобих с оранжев билет.
Перките на Зирос и руините на Етия
Скалия е уникално място. Вятъра и водата са превърнали платото в приказно място на кули и дворци от варовик. Дори по утъпканата пътека трябва да гледаш в краката си.Бавно и славно започнах да слизам към платото на Зирос. Тук също има вятърни мелници, но не чак толкова много и голями
Като Закрос – пещерата Пелекита и каньона на мъртвите
Денят с най-хубавият изгрев (все пак бях на източната част на острова) дойде. А в края на деня се оказа и с най-красивият залез. Но за него накрая. Първо изгрева над Либийско море. Тръгнах рано покрай брега. Вървенето е приятно, но бавно заради острите камъни и кари. А както забелязах,
До плажа Карумес
Излязох от каньона в 10:00 и веднага седнах на кафе в Екзо Мулияна. Поразпитах за автобуси за Ситиа, но имаше чак на обяд, затова излязох на пътя и вдигнах палец. И 5 минути по-късно вече седях на задната седалка в автомобила на млада двойка – Ана и Йоанис (естествено). В
Kаньонa и водопада Рихти
Нямаше ранен автобус за Ситиа и тръгнах от Ираклион в 11 без 15. Слязох в Екзо Мулиано в 13:30, като само минах транзит през Агиа Николас. А в самото село не се задържах. Пътеката започваше на 5 минути от него. Плана беше да сляза по обозначения в синьо маршрут –
Ираклион. Столицата на остров Крит
Отправна точка за обиколката ми на остров Крит бе Ираклион – Столицата на острова. А връзката със София е много удобна, въпреки, че има прекачване. Принципно много ми се пътуваше с ферибот, все пак отивах на остров, но когато се оказа, че двата полета до острова са с обща продължителност