Планини, ридове и дялове в България и 100-те най-високи от тях

Тази таблица представя обобщен списък на 100-те най-високи планини и останалите 150 дялове в България по версията на таблицата Планини, дялове и върховете им.
За разлика от официалните класации, които посочват само първенците на няколко големи вериги (Рила, Пирин, Стара планина, Родопи), тук всеки отделен дял е разгледан самостоятелно.
Така например Родопите и Стара планина не са представени от един връх, а от всички планини и ридове, които ги изграждат; а Рила и Пирин — от дяловете, които ги формират. Така е и с останалите планини в България.
Този подход показва по-реалистично планинската структура на България — при която Мусала, Вихрен, Ботев и Перелик не покриват 70% от страната, а са само върховете на конкретните части, където се намират.

Таблица 100 най-високи планини и дялове

Защо тази таблица се различава от „официалната“

Официалните списъци на планини в България изброяват само първенците на няколко големи планински системи, докато тук са разгледани всички обособени единици – дялове, ридове и подмасиви.
Ако се следваше обичайният „стандарт за планински първенци“, сегашната таблица би се свела до едва десет реда:

1. Рила – Мусала – 2925 м
2. Пирин – Вихрен – 2914 м
3. Стара планина – Ботев – 2376 м
4. Витоша – Черни връх – 2290 м
5. Осоговска планина – Руен – 2251 м
6. Славянка – Гоцев връх – 2212 м
7. Родопи – Голям Перелик – 2191 м
8. Кървав камък – Било – 1737 м
9. Милевска планина – Милевец – 1733 м
10. Средна гора – Голям Богдан – 1604 м

Но така би се загубила пълната картина — защото Краищенските планини не се обобщават в една единица, а Стара планина всъщност включва над 100 отделни планини и рида, сведени формално до „връх Ботев“. Ако си изкачил Ботев, не си видял цялата Стара планина, а само Калоферската планина. Вежен, Кадемлия и Миджур са все първенци на отделни планини, заслужаващи своята индивидуална позиция в списъка.

Като турист, автор и ползвател на множество карти и пътеводители, предпочитам подробността пред обобщението, защото именно в детайла се крие истинската география на България. И както посочих в Планини и върхове за начинаещи планинари (и не само), това е най-удобният начин да откриеш скрита (или пренебрегвана) част от планински масив.

Ето и останалите обособени като планини и възвишения (aka БГ250):

В таблицата Планини, дялове и върховете им обособените ридове, дялове и възвишения са над 330, така че, ако не откривате нещо тук, по-добре го потърсете там или по райони:

1. Западен Балкан и Предбалкан
2. Централен Балкан и Предбалкан
3. Добруджа, Източен Балкан и Предбалкан
4. Краище и Западна България
5. Централна и Югоизточна България
6. Югозападна България
7. Родопски масив