Римските пътища в България са част от античната пътна мрежа, изградена от римляните за военни, търговски и административни цели. Те свързват важни градове и крепости като Улпия Ескус, Сердика и Никополис ад Иструм. Макар много от трасетата днес да не съществуват, чрез исторически карти и археологически данни можем да възстановим хипотетичното им разположение. Двете карти тук на римските пътища в България показват известните ни маршрути, станции и отбранителни обекти от периода.
Карта на разкритите пътни станции
При отразяването на елементите по тези карти са ползвани римските пътеводители (като Tabula Peutingeriana) и данни за съществуване на дадено селище по време на Римският период. И ако местоположението на градовете и станциите може да бъде индентифицирано по руините, то за съжаление пътищата са нанесени чисто хипотетично между тези обекти.
На втората карта можете да намерите градовете, кастели и крайпътни крепости плюс други остатъци от инфрастуктурата. Тя е по-обща, но дава информация за развитието на пътищата и тяхната охрана. Като краен резултат се получи един доста точен като координати файл, който може да изтеглите от линковете по-долу. Ако забележите неточност в името или местоположението на дадено място, пишете ми. Така ще направим заедно една полезна и функционална карта.
 Град |
 Селище |
 крепост |
Изтегляне на GIS данни
Можете да изтеглите GPX и SHP файлове на римските пътища:
Свързани теми
Вижте и други интересни и исторически проекти или подкрепете работата ми.
- 10 антични града в България
- Карта на България с имената на населените места от началото на XX век
- Туристическа карта на България
Помогнете на проекта
Ако желаете да подкрепите проекта, можете да го направите чрез PayPal:
Здравейте,
за римска пътна станция Пале са отбелязани координати 42.027729, 26.020069, които не са съвсем точни.
Най-точни са 42.03548629665226, 25.97808341545824, което е видно и в Google maps, като се вижда много ясно къде в средата на нивата е разкопано, т.е. там е била пътната станция
Здравейте,
на отсечката около Бащино, пътят всъщност е минавал пре близките села Брод, Злато поле и Голямо Асеново, където фрагменти от пътя все още са запазени. Участъкът, който аз съм посещавал се намира покрай Кузаревската чешма и Хаджийският мост (42.066780, 25.677308). Не знам дали присъства в картите, но е представен в Исторически музей – Димитровград (откъдето научих за него), така че предполагам някой го е проверил.
Пизос, по-късно Блисимос, се намира тук (42.063245, 25.556628) . Проверявал съм мястото, има останки от зида, но те са покрити от земята.
Здравейте,
има ли шанс да изтегля картата, тъй като се интересувам къде преминава Виа Милитарис покрай с. Вакарел?
Благодаря!
В зависимост от формата които ползвате, може да използвате kml от Google картата или да изтеглите gpx файла за приложение на телефон или GPS устройство. Но само пътните станции и подобните са с по-голяма точност. Самите пътища в по-голямата си част са най-често хипотетично нанесени.
Здравей… Вижда ,че доста пътни станции си качил на картата но за централна България не открих нищо по конкретно ПЪТНИ СТАНЦИИ по „верейския друм“ Казанлъшко -Крън (Потока) през Балкана В.Аврамов посочва пътна станция северно от днешно с.Х.Димитрово.
Здравейте,
Виждам че от картата отсъства „Цари мали Град“ в района на Белчин баня.
Също така малко ми е странна липсата на връзка между Цари Мали Град , Самоков и село Марица.
Здравейте,
крепоста е включена, но след направена справка, виждам, че мястото без проблем може да бъде в карта със тракийски светилища. Като крепост функционира през 360 – 580 г., т.е. след разделянето на Римската империя. Но и пътя към Германея е отбелязан на първата карта с пътищата и пътните станции, и на втората карта е отбелязана крепостта, но с актуалното си име – Св. Спас