Римските пътища в България са част от античната пътна мрежа, изградена от римляните за военни, търговски и административни цели. Те свързват важни градове и крепости като Улпия Ескус, Сердика и Никополис ад Иструм. Макар много от трасетата днес да не съществуват, чрез исторически карти и археологически данни можем да възстановим хипотетичното им разположение. Двете карти тук на римските пътища в България показват известните ни маршрути, станции и отбранителни обекти от периода.
Карта на разкритите пътни станции
 Град | 🔴 Селище | 🟤 Крепост или кастел |  Пътна станция |
При нанасянето са използвани антични пътеводители като Tabula Peutingeriana и Итинерария на Антонин, атласът Barrington (карти 21, 22 и 50), Tabula Imperii Byzantini (TIB 6 и TIB 11), както и публикации на Madžarov, Wendel, Panaite, Petrović Filipović и Luka и Dintchev. Към тях се добавят археологически сведения и местни краеведски проучвания. Градовете, пътните станции и укрепените пунктове може да се локализират сравнително точно чрез разкрити руини и епиграфски данни. Трасетата между тях в много случаи остават реконструирани по косвени доказателства.
Наличието на допълнителни пътни станции, кастели и крайпътни укрепления е показател за стратегическата значимост на даден път. На тази база трасетата в картата са условно групирани в три категории – Главни, Регионални и Локални.
Главните пътища са основните артерии, свързващи провинциите на Империята. Най-важна е Via Militaris (Via Singidunum), която влиза през Калотина, минава през Сердика и Траяновите врата и продължава през Филипопол към Адрианопол. Само от Калотина до Сердика са около 22 римски мили (≈ 32,5 км), а от Филипопол до Адрианопол – около 86 (≈ 127 км). По Черно море върви Via Pontica от Инеада през Аполония и Одесос към Калатис. По Дунав е Via Istrum от Дортикум през Рицария, Ескус и Нове до Доросторум. В същата категория са пътят Доросторум – Марцианопол – Анхиало и участъкът Наисус – Рицария в пределите на днешна България.
Регионалните пътища свързват големите градове в рамките на една провинция или обслужват търговски обмен между съседни райони, като Oescus – Philippopolis, макар че феновете на Троянския проход може да спорят, че е по-главен път. Информацията за локалните идва най-вече от местни краеведски проучвания и туристическа информация. При тях често просто се предполага връзка с близък град или римско селище, така че те подлежат на най-голямо допълване и уточняване.
Поради ограничено запазените настилки голяма част от трасетата са нанесени хипотетично, следвайки логиката на римското строителство: свързване на административни центрове, лагери и търговски ядра по най-ефективните коридори. Пътищата не са строени в един момент. За част от тях в данните е отбелязан императорът, при който са изградени или обновени, най-често Север Александър (222–235), Константин (306–337), Адриан (117–138), Траян (98–117) и Теодосий I (379–395).
Градове, кастели и крепости
На картата още са показани градовете, кастелите (castella), крайпътните крепости и другите елементи на инфраструктурата. Този по-широк контекст позволява да се проследи не само развитието на пътната мрежа, но и нейната охранителна система. Дори когато няма ясно разкрити участъци, подредбата на укрепленията често подсказва вероятното направление на дадено трасе.
Към момента в картата има 36 римски града, около 250 селища, 102 пътни станции и над 300 укрепителни съоръжения. Най-големите центрове са познати и днес: Сердика (София), Ескус (Гиген), Нове (Свищов), Рицария (Арчар), Дуросторум (Силистра), Одесос (Варна), Месембрия (Несебър), Марцианопол (Девня), Улпия Августа Траяна – Берое (Стара Загора), Диоклецианопол (Хисаря), Пауталия (Кюстендил). За около 175 от селищата античното име не е потвърдено.
Пътните станции са най-точно локализираните обекти в картата. Между тях има не повече от един дневен преход, а разстоянията в итинерариите са основен ориентир за реконструкция на маршрута. Сред обектите, за които има сведения или предположения, са Ad radices, Extuomnes, Scretisca, Conbustica, Мелта, Пизос, Бурдипта, Камиструм, Пале, Ерите и много други.
Пълен списък на именуваните пътни станции на картата
Tugugerum, Extuomnes, Ad radices, Анище, Визица, Монтемно, Sub radices, Дебращица, Scretisca, Кастра Рубра / Субзупара, Byzone, Карасура, Тримамиум, Состра, Акве калиде, Циле, Ранилум, Bugaraka, Темплум Йовис, Орудиза ад бургум, Conbustica, Виамата, Хисърлъка, Мелта, Соней, Владая, Дивотино, Караула, Ад Малум, Sparata, Zyrmae, Alusore, Helice, Bona Mansio, Pons Ucasi, Ballanstra, Meldia, Реметодия, Пизос, Бурдипта, Камиструм, Регианум, Ятрус, Валериана, Скаидава, Секуриска, Вариана, Асемяс (Анасамо), Педониане, Августа, Тегрис, Апиарис, Нигринианис, Пале, Ерите, Арзос, Адпутея, Дороионес, Палмате, Скатре, Казалет, Панисос, Пудизо, Кандидиана, кастра Ярба, Сернота, Раме, Кастозобра, Парамболе, Галица, Eleia, Ад Саликес, Тимум, Тимогиция, Динея, Линовете, Dimum / Quintodimum, Almus, Утус, Сторгозия, Утсургас, Садаме.
Ако установите неточност в наименование или локализация на обект или смятате, че има място, което трябва да се добави, можете да ми пишете. Целта на проекта е постепенно изграждане на максимално точна и функционална карта на римската пътна инфраструктура в българските земи. Основата е от мен, надграждането зависи от вас.
Слабо документирани остават районите на Краище и Трънско, Тетевен, Априлци, Две могили, Лудогорието, Бояджик и Малашево. Затова са отбелязани отделно като места, за които се търси информация и литература.
Помогнете на проекта
Ако желаете да подкрепите проекта, можете да го направите чрез PayPal. Проучването, картографирането и публикуването на информация за римските пътища се извършват доброволно. Ако проектът ви е полезен, можете да го подкрепите и да помогнете за намирането и добавянето на нова информация.
Свързани
Вижте и други интересни и исторически проекти или подкрепете работата ми.
Още по темата
- Сравнителна иконографика на близоста на славянски езици с българският
- Градове в България – население 1900-2026
- Отдалеченост на общините от държавната граница
- Интерактивна карта на спасителните акции на ПСС
- Министър-председателите на България и поколенията (1879–2026)
- Маршрути за изкачване на Черни връх
Здравейте,
за римска пътна станция Пале са отбелязани координати 42.027729, 26.020069, които не са съвсем точни.
Най-точни са 42.03548629665226, 25.97808341545824, което е видно и в Google maps, като се вижда много ясно къде в средата на нивата е разкопано, т.е. там е била пътната станция
Здравейте,
на отсечката около Бащино, пътят всъщност е минавал пре близките села Брод, Злато поле и Голямо Асеново, където фрагменти от пътя все още са запазени. Участъкът, който аз съм посещавал се намира покрай Кузаревската чешма и Хаджийският мост (42.066780, 25.677308). Не знам дали присъства в картите, но е представен в Исторически музей – Димитровград (откъдето научих за него), така че предполагам някой го е проверил.
Пизос, по-късно Блисимос, се намира тук (42.063245, 25.556628) . Проверявал съм мястото, има останки от зида, но те са покрити от земята.
Здравейте,
има ли шанс да изтегля картата, тъй като се интересувам къде преминава Виа Милитарис покрай с. Вакарел?
Благодаря!
В зависимост от формата които ползвате, може да използвате kml от Google картата или да изтеглите gpx файла за приложение на телефон или GPS устройство. Но само пътните станции и подобните са с по-голяма точност. Самите пътища в по-голямата си част са най-често хипотетично нанесени.
Здравей… Вижда ,че доста пътни станции си качил на картата но за централна България не открих нищо по конкретно ПЪТНИ СТАНЦИИ по „верейския друм“ Казанлъшко -Крън (Потока) през Балкана В.Аврамов посочва пътна станция северно от днешно с.Х.Димитрово.
Здравейте,
Виждам че от картата отсъства „Цари мали Град“ в района на Белчин баня.
Също така малко ми е странна липсата на връзка между Цари Мали Град , Самоков и село Марица.
Здравейте,
крепоста е включена, но след направена справка, виждам, че мястото без проблем може да бъде в карта със тракийски светилища. Като крепост функционира през 360 – 580 г., т.е. след разделянето на Римската империя. Но и пътя към Германея е отбелязан на първата карта с пътищата и пътните станции, и на втората карта е отбелязана крепостта, но с актуалното си име – Св. Спас