Римските пътища в България са част от античната пътна мрежа, изградена от римляните за военни, търговски и административни цели. Те свързват важни градове и крепости като Улпия Ескус, Сердика и Никополис ад Иструм. Макар много от трасетата днес да не съществуват, чрез исторически карти и археологически данни можем да възстановим хипотетичното им разположение. Двете карти тук на римските пътища в България показват известните ни маршрути, станции и отбранителни обекти от периода.
Карта на разкритите пътни станции
 Град | 🔴 Селище | 🟤 Крепост или кастел |  Пътна станция |
При отразяването на елементите в картата са използвани данни от антични пътеводители като (като Tabula Peutingeriana), както и археологически сведения за съществуването на селища през периода на Римският период. Докато местоположението на градовете, пътните станции (mansio) и укрепените пунктове може да бъде сравнително точно локализирано чрез разкрити руини и епиграфски данни, трасетата между тях в много случаи остават реконструирани по косвени доказателства.
Наличието на допълнителни пътни станции, кастели и крайпътни укрепления е показател за стратегическата значимост на даден път. На тази база трасетата в картата са условно групирани в три категории – Главни, Регионални и Локални.
Към главните пътища спадат основните транспортни артерии, свързващи провинциите на Империята — Via Militaris (Via Singidunum), Via Pontica, Via Istrum, както и участъкът Naissus – Ratiaria в пределите на днешна България. Регионалните пътища обслужват връзките между големите градски центрове в рамките на една провинция или осигуряват търговски обмен между съседни райони, като например Oescus – Philippopolis, макар че феновете на Троянският проход може да спорят, че е по-главен път.
Информацията за локалните идва най-вече от местни краеведски и исторически проучвания, както и туристическа информация, като често просто се предполага, че водят към близък по-голям град или римско селище в района и подлежат на най-голяма дискусия за допълване и прецизиране.
Поради ограничено запазените настилки и пътни съоръжения, голяма част от пътищата са нанесени хипотетично, следвайки логиката на римското пътно строителство, свързване на административни центрове, военни лагери и търговски ядра чрез най-ефективните транспортни коридори.
На втората карта са представени градове, кастели (castella), крайпътни крепости и други инфраструктурни елементи. Този по-широк контекст позволява да се проследи не само развитието на пътната мрежа, но и нейната охранителна система. Дори при липса на ясно разкрити пътни участъци, подредбата на укрепленията често позволява да се реконструира вероятното направление на дадено трасе.
Към момента на картата има приблизително 30 римски градове, 70 селища и близо 100 пътни станции между тях. Както и над 300 укрепителни съоръжения. Ако установите неточност в наименование или локализация на обект или смятате, че има място което трябва да се добави, можете да ми пишете. Целта на проекта е постепенно изграждане на максимално точна и функционална карта на римската пътна инфраструктура в българските земи. Основата е от мен, надграждането зависи от вас.
Свързани теми
Вижте и други интересни и исторически проекти или подкрепете работата ми.
- 10 антични града в България
- Карта на България с имената на населените места от началото на XX век
- Туристическа карта на България
Помогнете на проекта
Ако желаете да подкрепите проекта, можете да го направите чрез PayPal:
Здравейте,
за римска пътна станция Пале са отбелязани координати 42.027729, 26.020069, които не са съвсем точни.
Най-точни са 42.03548629665226, 25.97808341545824, което е видно и в Google maps, като се вижда много ясно къде в средата на нивата е разкопано, т.е. там е била пътната станция
Здравейте,
на отсечката около Бащино, пътят всъщност е минавал пре близките села Брод, Злато поле и Голямо Асеново, където фрагменти от пътя все още са запазени. Участъкът, който аз съм посещавал се намира покрай Кузаревската чешма и Хаджийският мост (42.066780, 25.677308). Не знам дали присъства в картите, но е представен в Исторически музей – Димитровград (откъдето научих за него), така че предполагам някой го е проверил.
Пизос, по-късно Блисимос, се намира тук (42.063245, 25.556628) . Проверявал съм мястото, има останки от зида, но те са покрити от земята.
Здравейте,
има ли шанс да изтегля картата, тъй като се интересувам къде преминава Виа Милитарис покрай с. Вакарел?
Благодаря!
В зависимост от формата които ползвате, може да използвате kml от Google картата или да изтеглите gpx файла за приложение на телефон или GPS устройство. Но само пътните станции и подобните са с по-голяма точност. Самите пътища в по-голямата си част са най-често хипотетично нанесени.
Здравей… Вижда ,че доста пътни станции си качил на картата но за централна България не открих нищо по конкретно ПЪТНИ СТАНЦИИ по „верейския друм“ Казанлъшко -Крън (Потока) през Балкана В.Аврамов посочва пътна станция северно от днешно с.Х.Димитрово.
Здравейте,
Виждам че от картата отсъства „Цари мали Град“ в района на Белчин баня.
Също така малко ми е странна липсата на връзка между Цари Мали Град , Самоков и село Марица.
Здравейте,
крепоста е включена, но след направена справка, виждам, че мястото без проблем може да бъде в карта със тракийски светилища. Като крепост функционира през 360 – 580 г., т.е. след разделянето на Римската империя. Но и пътя към Германея е отбелязан на първата карта с пътищата и пътните станции, и на втората карта е отбелязана крепостта, но с актуалното си име – Св. Спас