Карст-о-байкия е първият ми вело туринг с „истински“ дисаги и палатка, но въпреки това включваше доста черни пътища и е по скоро маршрут за велопоход aka bikepacking маршрут. За съжаление точно заради дисагите не минах по черният път между Брезе и Заселе, а трябваше.
Все пак прекосих Врачанска планина от Миланово през Пършевица до Враца – което е и страхотен пешеходен маршрут, а след това преоткрих за себе си черният път между Кунино и Карлуково, който определено си заслужава.
Врачанска планина:
Кунино – Карлуково:
Определено си заслужаваше и карането в района на Синьо бърдо и Боженица – тихи и пусти третокласни пътища с красива гора и гледки.
Друг път, който преоткрих за себе си, е минаването през прохода Витиня, път чист от автомобили, които си ползват магистралата. За мое съжаление когато аз минах, беше в ремонт и се наложи да нося и колелото и багажа.
Пет дни и 390 км. Ако не сте карали в района, определено включете части от това каране в следващия ви маршрут