Родопите са едно от най-прекрасните места да караш колело. Почти всяка година от 2013-та, аз излизам за няколко дни да покарам из планината.
ВелоРодопи 2013 стана спонтанно, след покана за каяци в яз. Ивайловград, до където отидох с колело за 3 дни започвайки от Пловдив към Черноочене, Горни Главанак, Хухла, Ивайловград и Маджарово. След това продължих с моите приятели с автомобила им и някои участъци с колелото – Маджарово – Крумовград и опита за каране от Баните до Дяволският мост и Ардино, който по скоро бе бутане в храсти. От 9 дни в Родопите, карах 4 и половина изминавайки с велосипед 340 км
За ВелоРодопи 2014 тръгнах от София, карайки по старият път за Пловдив до Пазарджик, а от там през Батак към Доспат. Посетих Ягодина и Триград, Широка лъка, Рожен и през Лъки слязох към Асеновград и Пловдив. Продължих да карам и минах през Хисаря, Стросел, Стрелча и Копривщица и от Златица се прибрах с влак. За 8 дни изминах 560 км.
През 2015 не можах да стигна с велосипед до Родопите, но прекарах много време там с проекта Светлина и култ.
ВелоРодопи 2016 за съжаление се получи повече случайно използвайки поканата да бъда инструктор на детските лагери на Беглика, организирани от Байкария. Пътувах с влак до Стамболийски и през Батак, по любимият път 37 до Беглика.
След курса слязох към Доспат, а от там към Сърница и през Каратепе към Велинград. Изкачих се до Юндола и слязох до Белово. От там през Костенец, Марица, Боровец и Самоков се прибрах до София. Така без да искам се събраха 340 км за 4 дни.
Донякъде към това Родопско каране може да се включи и карането със София Грин Тур до Орцево, Велинград и яз. Батак