Водопад Полска Скакавица е един от най-високите водопади в страната (май 12-ти по височина) със своите 52 метра и интересен пад. Тъй като водопада е бигорен, е сегментиран и за разлика от повечето други водопади в България отложеният варовик със всяка година го прави все по-висок. Е, говорим за милиметри годишно, но всички бигорни водопади са така.
Пътя до водопада от самото село е черен и малко объркващ в началото, но се следи. С влак пък, пътеката е ясна начоре към пада и покрай линията за подножието.
Една от къщите над самият водопад е обособенa в къща за гости и кафе Скакавица (Бъдещият Оги: Къщата в момента е затворена и дори пусната в сайтовете за имоти), където може да се остави автомобила, ако сте дошли с кола, да се седне и почине с чудна гледка. От къщата може да се стигне и до доста стара църква, кацнала на ръба на водопада досами водата която го образува. Самата тя пък извира не далеч и като малка бара минава между къщите.
Кратката пътека между пада и подножието на водопада е приятна на слизане, но може да се наложи една-две почивки на качване. Под самият водопад има приятна поляна с места за бивак и импровизиран къмпинг, който освен мен, със сигурност знам, че ползват и приятели от пещерните среди, които идват да пускат водопада на рапел.
Хубаво е да се отбележи, че до Къщата за гости и водопада има запазена сграда на старото училище на Полска Скакавица, което в един „идеален“ живот можеше да стане любима хижа на много туристи и да осигури постоянен туристопоток не само на Скакавица, а и на останалите места в района на Земенският пролом.
