Сутринта все още валеше. Събудих се в 7:30, но до 9:00 все още чаках поне малко да намалее. Пак си направих спагети и нали съм умно и хитро куче, си ги увкосих със захарта, която постоянно нося и събирам от кафета като водач за туристите ми. Полезно е да си носиш малко захар с теб. Този път аз бях с ниската кръвна захар. Багажа ми бе по дисагите, колелото пред палатката, но дъждът така и не намаляваше. Чак към 10:00 ми писна и тръгнах. Почти веднага стигнах във Видраре.
[peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-1IMBenlHv98/V0flnf2P1cI/AAAAAAAAgY4/EJ98mpvK4Ao5Hq3Kg8kpBESrEH2pRpIGACHM/s144-o/DSC03301.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247871372875202″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03301.JPG“ image_size=“3264×2448″ peg_single_image_size=“w370″ ] [peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-p4pK_yCSOQI/V0flnUUKjtI/AAAAAAAAgXI/gM5E65sVHXMsz52RBXrmyscp8J6AkYhcQCHM/s144-o/DSC03300.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247868277133010″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03300.JPG“ image_size=“3264×2448″ peg_single_image_size=“w370″ ]
Пътя между Видраре и Калугерово след разклона за Манаселска река на карти и дори Google maps е даден черен. Мислех, че ще е нещо от сорта на този път около Караш и Средни рът, но всъщност се оказа, че е просто настилката е бетон, а не асфалт.
[peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-hi_vRcirYIE/V0flncRPv9I/AAAAAAAAgXI/1yhPCYLEPxE69mbAvNm1nMfP0Of_R7ZwQCHM/s144-o/DSC03302.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247870412373970″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03302.JPG“ image_size=“3264×2448″ peg_single_image_size=“w750″ ]
От вчера вечерта, малко или много нещо скърцаше в задното движение. Изпръсках бая WD-40, но през определен интервал се появяваше уж за малко. Час и половина след като тръгнах изведнъж по равното колелото забави и след оборот-два, задната гума просто спря. Никакво движение, ни напред, ни назад. Трябваше ли поне да съм благодарен, че дъждът спря? Така или вече бях вир вода. Свалих каплата, и леко развих болтовете и без да слагам дисагите пробвах. Затегна пак. Извадих оста, май позагубих някоя и друга съчма от лагерите, пренаредих останалите, но отново не можах да стегна без движението отново да блокира. И накрая с хлабави болтове, ужасен луфт и още по-ужасен звук продължих.
[peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-trENZ0zBo1Q/V0flv–k_CI/AAAAAAAAgXI/uXnlWsSCAwItjJL1JZQXw6sxK084fmlKQCHM/s144-o/DSC03306.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289248017168268322″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03306.JPG“ image_size=“3264×2448″ ] [peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-7mWHiRwObr0/V0flv5ZdP-I/AAAAAAAAgXI/-W7TuAcxoF4KQAntpPeF4uTkJDj31mTiACHM/s144-o/DSC03305.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289248015670394850″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03305.JPG“ image_size=“3264×2448″ ] [peg-image src=“https://lh3.googleusercontent.com/-a632Fb5YFeQ/V0flneKZKaI/AAAAAAAAgXI/xEpjy-rTFmsI2Q9W5BgsbL-yWRzMF2aOACHM/s144-o/DSC03303.JPG“ href=“https://picasaweb.google.com/112778632857093526017/6289244548092568737#6289247870920501666″ caption=““ type=“image“ alt=“DSC03303.JPG“ image_size=“3264×2448″ ]
Оказах се, не толкова далеч от Калугерово. Бях като средновековно проклятие – първо птиците и животните се разбягваха, хората чуваха кански звук, майките вкарваха в къщите децата си, мъжете нервно засукваха мустаци, а от маранята на мокрият асфалт се появявах аз – тежко натоварено колело, карано от мокър човек с особено зъл поглед. Тук е момента да благодаря на всички шофьори, спряли да помогнат и разберът защо гоня лагерни сачми по пътя в средата на третокласен междуселски път. О, ама то няма на кого. Минаха за единият час на ремонта 5-6 автомобила, но явно и мястото и това което правя са най-нормалните неща на света. Седнах във Видраре да помисля какво да правя. Можех да оставя колелото при магазинера в центъра и с каплата да сляза до Правец или Ботевград да я оправят. А след това да карам още няколко дни. Но крайната ми цел беше София със или без проблем. И се насочих към най-близката жп гара – Роман. Но все пак си бяха над 25 км. и то по път с участъци с макадам. Колелото тропаше и скърцаше, минах и Караш и Хубавене. Вече виждах табелата на града, когато гумата застана в странна повърхнина и отново спря. На няколо метра от града. За съжаление гарата, беше в другият край и трябваше да мина през целият град. Разкачих спирачките и бутайки, бавно и славно прекосих целият град, Пресичайки река Искър за 12-ти и последен път.
