| Велотур Беглика – Доспат – Сърница – Каратепе
| Велотур Беглика – Доспат – Сърница – Каратепе| Продължителност: | Еднодневна екскурзия |
|---|---|
| Преход: | 60 км |
| Денивелация: | 999 м |
| Начало: | ГЦ Чатъма |
| Край: | ГЦ Каратепе |
| Трудност: |
|
| Маршрут: | GPX/KML В Google |
| Тур. карта: | Домино CartGeo |
Как се стига:
Язовирна стена Голям Беглик
Лагерът на Беглика свърши. А с децата си тръгнаха и част от другите инструктори. Можех да се отпусна, но тишината и спокойствието си бяха отишли от Чатъма. За уикенда и предстоящият Беглика фест мястото бе пълно с народ. Използвах съботният следобед да поработя над колелото и да постегна някой и друг болт и най-вече да регулирам скоростите. Около къщичките на брега имаше толкова много палатки, че една компания дойде при мен в детския лагер. Вечерта се запознахме и дори опитах от тяхната ракия. Напалихме си голям огън и откарахме до след 1:00 сутринта, а огромната луна се извисяваше над нас.
Събудих се след 10:00… Пих бързо кафе и събрах багажа си. Слязох да се сбогувам с хората от Чатъма и бавно започнах да обикалям язовира по черният път към 12:00. Бях решил да мина през Сърница и Велинград и първата ми спирка щеше да е язовир Тошков чарк и хлебарницата там. Заобикалянето на язовира от юг е по-дълго, а пътя малко по-лош. С маунтайн байк и децата, когато ходихме до Слънчева поляна беше лесно и приятно, но с градско колело и гуми 700х28, плюс дисаги… определено предизвикателство. Минах покрай все още строящият се Беглика фест, където кипеше трескава работа и скоро излязох на асфалта. 12 км черен път ми отнеха 2 часа…
Бързо стигнах до Тошков чарк (около половин час) и веднага влязох в магазина с фурната. Но хляб щеше да има готов след поне час. Пих едно кафе, запасих се с разни дребни неща и продължих. Тази част на Път 37 ми е любима. Пътя е приятен, природата наоколо красива, а трафика сравнително слаб. Оказа се, че и пътя за Сърница е също толкова приятен. С малко по-лоша настилка, но с лек наклон към язовира, бързо отмятах километър след километър. Виждах града, но за да стигна до него трябваше все пак да мина протежението на целият язовир Доспат. Към 16:30 влязох в града, но минах транзитно през него и продължих. Може би, ако бях спрял и разгледал, щеше да има нещо което да ме грабне, но не и този път. От разклона на Път 37 по целият път покрай язовира и река Доспат, през няколко минути има чешми със студена планинска вода. Дебела приятна сянка, вода за пиене в изобилие и невероятен мирис на смола. Път 843 – Велинград – Доспат се оказа най-красивото, приятно и уникално място за каране досега в България.
В Селище, където е разклона на ляво за Побит камък, а на дясно за Велинград пристигнах към 6. Спрях за кафе и хляб, преди да започна голямото изкачване за деня. Къде с каране, къде с бутане, но бързо набрах височина и малко преди Каратепе реших да спра за вечеря. Тъй като това беше приятно място, реших и да лагерувам на това място, нищо че, бях минал само 60 км.
