Кръвотечение и кръвоспиране

Кръвотечението е почти неизбежен спътник на нараняването.
Различават се следните видове кръвотечения:

1. Артериално – при него кръвта е ярко-червена и изтича на тласъци;
2. Венозно – кръвта има по-тъмен цвят и изтича на струя;
3. Капилярно – кръвта изтича на капки и се стича по повърхността на нараненото място. В зависимост от това дали кръвта изтича навън от тялото или във вътрешните телесни кухини кръвотеченията биват външни и вътрешни. Освен при наранявания кръвотечения могат да възникнат и при някои вътрешни заболявания: туберкулоза, язвена болест, варикоза, сърдечно-съдови заболявания, различни видове на раковата болест. Оказването на първа помощ при кръвотечения, предизвикани от наранявания, трябва да включва комплекс от манипулации за спиране на кръвотечението и своевременно придвижване на пострадалия до медицинско заведение:
1. Да се действува бързо и уверено;
2. Крайникът или наранената част да се постави на високо и тогава да се пристъпи към кръвоспиране;
3. Да се познават елементарните способи за спиране на кръвотечение с подръчни и универсални средства
а/ при силен кръвоизлив /артериален/ да се извърши притискане на кръвоносния съд. За тази цел може да се използува притискане с пръст в самата рана;
б/ притискане на главната артерия, кръвоснабдяваща крайника. Това най-често става на място, където тази артерия се намира над кост. Притискането се извършва с пръсти. За горния крайник това място е от вътрешната страна на мишницата, а за долния – в слабинната гънка;
в/ пристягане на крайника на 2-3 см над мястото на кръвотечението. Извършва се с гумен маркуч, колан, кърпа, турникет, бинт или други подръчни средства. При този начин на кръвоспиране се притискат всички кръвоносни съдове. Правилно е да се пристяга, докато изчезне пулсът под мястото на притискането. Тъй като при пристягането кръвообращението се прекъсва, то пострадалият трябва най-късно за един час да бъде транспортиран до лечебно заведение. Необходимо е да се отбележи точно часът и минутата на поставянето на пристягащото средство. При всички случаи на кръвоспиране с пристягане трябва да се направи превръзка на раната;
г/ при слабо артериално, венозно или капилярно кръвотечение кръвоспирането се извършва с плътно пристегната компресивна превръзка. Ако превръзката се пропие с кръв, то тя не се сваля, а се прави надвръзка;
д/ Кръвотечение в тъканите /кръвонасядане/ се спира с притискаща превръзка;
е/ кръвотечение от носа се спира, като се постави пострадалия седнал или легнал по гръб със силно извита назад глава. В носа се поставя памук или марля, напоени с кислородна вода;
ж/ наранявания на главата се получават най-често при удар с тъп твърд предмет или при падане. Най-сериозни увреди при нараняване на главата на мозъчно сътресение и счупване на черепа, което се придружава от кръвотечение от носа, ушите или устата. Появяват се подкожни кръвоизливи около очите под формата на очила. При този вид кръвотечение пострадалият задължително се поставя в легнало положение по гръб, а на главата се поставя лед или бутилка със студена вода и студени кърпи. Главата трябва да бъде добре фиксирана към носилката. На краката се поставят бутилки с топла вода. Пострадалият се транспортира до най-близката болница;
з/ кръвотечения в телесните кухини могат да се предизвикат от открити и закрити наранявания или от вътрешни заболявания. Пострадалият е унесен, оплаква се от жажда, кожата и лигавиците са бледи, пулсът едва се напипва. Той може да бъде и в безсъзнание. Такива пострадали се транспортират веднага в болница. Върху корема или гръдния кош се поставя лед или бутилки със студена вода. Главата трябва да е повдигната, а краката – свити в коленете. При кръвохрачене на пострадалия се дава да пие солена вода или да гълта парченца лед.