След като Орлин от Кейвинг сподели пресни впечатления от спускането си по дефилето на Кресна на 5 юни, успя да събере бързо още един екип. С две коли привечер в събота се изсипахме на Кресненско ханче (което почетохме с по едно шкембе, а май не трябваше) и се сплотихме (стоплихме) около огъня и салатите, а Чачи – водачът ни, ни разказа някоя и друга история. Сутринта ставайки в 7 го заварих да помпа огромния рафт в който трябваше всички да се съберем. Помогнах с колкото мога, разсъних се хубаво и с Диди хукнахме към Кресненското ханче за кафе. След третото се върнахме и видяхме, че всички са готови, облечени и качени в буса. „Закъснялите горят..“ сърдито се тросна Чачи, а на Диди и се подкосиха краката – „???Как така??? Все пак всички пристигнахме на мястото за тръгване. Облечени и натаманени изслушахме лекцията и инструкциите и влязохме във водата. Реката беше широка, сърдита и бърза, на широките места и дива, много сърдита и още по бърза на бързейте. Преди по сериозните с Плътния и Лъчо направихме кръгче около лодката. Лодката с 6 гребци (2-ма бяха без гребла) летеше по вълните. Стабилна и умело управлявана ни даваше увереноста за сигурност и в най-големите вълни и коварни обратни течения. Така успяхме максимално да се насладим на реката, природата и усещането което дава рафтинга в бързите води. С изключение на 500-700 метра се пуснахме по цялото дефиле – от началото до лагера малко преди края му. Преди да тръгнем за София, разгледахме и един каньон наблизо, изкъпахме се и насладихме на топлото слънце. Колкото и да ни се иска скоро да повторим, ще трябва да изчакаме „голямата вода“ другата пролет. Специални благодарности на Чачи и X Club за приключението.
