| Маршрут Ситово – Щутград
| Продължителност: | 2-3 часа |
|---|---|
| Преход: | 4.52 км |
| Денивелация: | 213 м |
| Начало: | с. Ситово |
| Край: | с. Ситово |
| Трудност: | |
| Маршрут: | GPX/KML В Google |
| Тур. карта: | Домино |
Ситово е от тези села които предлагат повече от една причина да ги посетиш. Нека първо разгледаме най-приятната – пътеката от селото към крепоста Щуда града или Щутград. Както и останалата част на Западните Родопи и тук гледките и природата са най-запленяващи през есента.
Пътеката към крепоста започва от селото като черен път и се изкачва до най-високата част на маршрута, където е параклиса Св. Спас. Самата крепост се издига на тесен ръб заключен между реките идващи от Ситово и Лилково. Когато е била ползвана, сигурно е изглеждала като тези които рисуват по книжките и CGI-ват във филмите, макар че мястото е било по-известно като тракийско светилище. Има нещо, тъй като името не е най-изненадващото нещо тук.
Заобикалящите крепоста отвесни скали предлагат гледки и от човешки бой и с дрон. За добро или лошо, те и страно стърчащите тук-там естествени камъни, впечатляват повече от останките от крепосни стени. Затова и хората предпочитат да говорят за мястото като за светилище, лица и надписи в скалите и такива неща. Самият Ситовски надпис е точно преди влизане в селото на пътя от Пловдив. Има табела и кратка, но стръмна пътека. Няма да се впускам в полемика надписа надпис ли е. Според ентусиаст историци е такъв, според геолози не е. Всеки сам си преценя на кое да вярва.
Но в района, поне за фотографите, най-попурярен е водопада. Който е силно казано водопад. Преставлява поредица от падове точно под старият мост на пътя за Лилково. Но е изключително красиво и привлекателно композиран. Единствен негатив е, че всички снимки изглеждат абсолютно еднакви. Но определено в графата, задължителни да имаш…








