В събота прекарах цял ден обикаляйки фестивалните щандове и срещайки приятели. Толкова съжалявах, че не съм си взел хамака. Денят беше горещ и мързелив. Маргото ми даде готина шапка, защото бях забравил моята и с нея приличах на нещо средно между италиански кавалер и хипи. Цветен, но със стил.
В неделя фестивала, лека, по лека започна да се разотива. Аз също обядвах и след като събрах доста информация за черен път спускащ се на юг към Казанлък, тръгнах. Не исках да се връщам към Габрово и след това да катеря прохода Шипка. Така че, стрелях в тъмното и със съмнението, че ще се повтори епопеята към Дяволският мост от преди две години потеглих. До хижа Партизанска песен е хубав асфалтиран път с лек наклон. На Меча чешма имаше много хора, влязох в хижата да напълня вода и да питам за посоката. Хижаря посочи пътя и след 5 минути открих най-великият път до сега. Пътя не е асфалтиран и карах бавно заради дисагите, но е приятен и живописен. Има 2-3 чешми, много вирове в реката и защитена територия – живописна скала. 12 километра ми отне малко повече от два часа. Когато пристигнах в Когато пристигнах в Ясеново колелото цялото беше в прах, а гърлото ми толкова сухо, че директно се насочих към кръчмата и си взех бира. За щастие имаха от лимоновата. Селото е мюсюлманско и някои от месните любопитно се опитаха да разберът повече за мен и от къде идвам. Дори предложиха места за къмпинг в самото село. Винаги съм харесвал тяхната гостоприемност.
Пътя в долината са много приятни за каране – равни, без трафик и дупки. Марго ми каза за бивака и еко пътеката на Бяла река до Калофер, така че, това беше моята дестинация за деня. Знаех, че към Калофер е голямо изкачване, но не го усещах като такова. В самият град намерих табло с маршрутите наоколо и къде е Бяла река. Не си го представях така, но опитах да стигна. Половин час след Калофер по черен път, стигнах до знак – „1ч до Еко пътеката“ и видях, къде в „подножието“ на планината е това и се отказах. Твърде много по този черен път днес, че и утре сутрин само нагоре…
Така. Трябваше да намеря друга опция за нощуване. В съседство беше Карлово – и водопада Сучурум до него и след това Сопот и лифта и палатковата зона за парапланеристите. Понеже със Сучурум можеше да има изненади като на Бяла река (не бях ходил без колело) директно се насочих към парапланериският център. Между Калофер и Карлово е безкрайно спускане, и осъзнах къде било голямото качване към Калофер. Толкова бях щастлив, че съм от правилната страна на баира. Беше след 19:00 ч, като минах през Карлово, но не спрях и скоро вятъра около Сопот ме посрещна. Бавно срещу вятъра и пристигнах на лифтовата станция. Тук има ресторант с Free WiFi и изходи за ток навсякъде по стената. Поръчах бира и картофки, сложих телефона да се зарежда и се насладих на залеза. Кой го е грижа, че ще се опъва палатка в тъмното…
