| Веломаршрут Одрин – Лозенград- Малко Търново
| Веломаршрут Одрин – Лозенград- Малко Търново 
Одрин – Лозенград /88 км /ден 8 от EVKM 2018
Сутринта малко след 6:30 Хакан, моя Couchsurfing хост в Одрин се прибра от работа. Сбогувахме се и поех на път. Вместо по централният пък към Киркларели, поех на север и излязох над града. Когато спрях до една бензиностанция на едно кръстовище видях познат знак – лепенка на „Пътя на султана“. Обикновено „Пътя на султана“ се движи през България София – Пловдив или следвайки пешеходния маршрут Е8, но има и вариант през Румъния и влизане в България при Русе, откъдето се спуска към Турция в която влиза явно през Лесово. Вчера търсейки Хакан видях доста велосипедисти с дисаги като мен напускайки Одрин на изток към Истанбул, но пеша!… Аз лично бих минал далеч от тази магистрала, влизайки през Малко Търново и после през Визе или малките пътища по крайбрежието към Истанбул.
Трака който имах за следване доста странно ме въртеше по пътища без автомобили или черни такива на север от главния път. За час от града стигнах до Боюкдолик, където спрях да купя хляб и да пия един чай. Местните веднага ме поканиха при тях и започнаха да ме разпитват. Откъде, накъде, стандартните въпроси. Малко можех да говоря с тях, незнам почти нищо на турски, дори Благодаря. След два чая, тръгнах, не ми дадоха да платя и уж ме упътиха. Трябваше да мина през Кючукдолик към Ортакци, но стигнах друго село разбрах къде съм и се отклоних по друг път, вместо да се връщам. Черните пътища в района са супер. Широки, без коловози, равни и гладки, неземно удоволствие. Изобщо нямах против, че така заобикалям. Още повече, че във всяко село ме спираха за по чаша чай.
На обяд на излизане от Ягчили изпуснах черният път по който трябваше да продължа и излязох на главният път от Одрин, който бе на 25 км по него. А аз вече бях навъртял с 20 повече. Ако от Сулоглу искате да минете през Караметин и Каяли, много е важно да гледате за отбивката. Няма видима табела на главния път, а малко след като завиете на ляво. Сулоглу е малък град с голямо поделение и скромна, но видна циганска махала. Без да са говорили с мен или да съм ги молил, една патрулка ме съпроводи докато изляза от града. От тук до Каяли пътя е асфалтов, но без трафик и бързо се минава. В Каяли се разкриха хълмовете над Лозенград и странните скали на тях. Завих по пътя и след епично спускане и леко гадно качване в 18:30 бях на табелата на Лозенград.
Интересен ден и интересен завършек. Турция все повече и повече ми харесваше…
