| Разходка из централната част на Габрово
| Продължителност: | Еднодневна екскурзия |
|---|---|
| Преход: | 3.5 км |
| Денивелация: | 460 м |
| Трудност: |
|
| Маршрут: | GPX/KML В Google |
Хубаво е понякога да имаш някой и друг час между автобусите. Особено в град като Габрово. Въпреки, че често ходя до Габрово, рядко имам време за „зяпане“. Но този път реших, че ще е добре да поснимам из града, вместо да изчакам времето да мине на някое от познатите места където сядаме за по кафе или бира.
А това, че Музея на Хумора и сатирата е досами автогарата е много удобно. Още по-удобно е, че е точно до реката, а покрай нея има приятна алея. Да, Янтра не дава вид на голямата река която е, и определено руслото може да е по-оформено, зелено и достъпно, но като за българска паркова река толкова. А и като се има предвид състоянието на софийските реки, нямам много право да се обаждам.
Покрай реката се стига до моста „Под игото“, където е известният паметник на Рачо Ковача в реката. Тук минах на десният бряг и се шмугнах в тесните улички на стария център, насочвайки се първо към Часовниковата кула, а после и църквите Св. Троица и Успение Богородично. Пешеходната улица е пълна с магазинчета и капанчета и напомня повече за занаятчийска Трявна, отколкото за индустриално Габрово. Пресякох реката по Баев мост и стигнах Априловската гимназия и Музея на образованието. Тук между Библиотеката и Театъра е Парка с мечето, любимо място както за туристи, така и за повечето местни млади хора. Обикновенно тук около театъра или „горе“ при Университета се сяда на по бира, когато се събираме с приятели от града.
Дали ще продължите към други църкви и скрити стари сгради и места да седнеш и хапнеш, или ще се разхождате само покрай реката си зависи от вас. Планинският град си е планински и това се усеща във въздуха, хората и спокойствието наоколо.
