Крепоста Урвич и Екопътека Панчарево

Регион: Краище и Ихтиманско Средногорие

| Екопътека Панчаревско езеро и крепоста Урвич

Продължителност:	Еднодневна екскурзия
Преход:	14.2 км
Денивелация:	530 м
Начало:	сп. Трудовак (КГАЛ 3)
Край:	с. Герман/Панчарево
Трудност:	🛈
Маршрут:	GPX/KML JPG/PDF В Google
Тур. карта:	Излетник Домино

Как се стига:

🡺

Панчарево, Кокаляне (Автобус 1,3)

🡺

сп. Трудовак (Автобус 3)

Това е близък и приятен маршрут до София, който минава точно покрай тълпите събрали се в района на Панчарево и дава чудни гледки и приятно изкарване на времето в района на крепоста Урвич. Подходящ е както за семейства с деца, така и за MTB фенове, само че с велосипед е по подходящо да се направи Панчарево – Урвич, за да се насладите повече на скусканията и да не бутате толкова.

Пътуването с автобус 3 до Урвич не е толкова дълго, колкото изглежда, но може и аз така да си мисля, тъй като по-често пътувам чак до Пасарел. От спирката където е изграден паметник на Трудови войски – „уширили“ и оформили пътя към Самоков какъвто е сега, се спуска сравнително стръмна пътека към реката. Тук Искъра е създал уникален феномен, който рядко може да се види в България – стар ръкав на реката заобикалящ хълм. Към манастира построен на този бивш полуостров и крепоста на отсрещният има черни пътища. Всъщност черният път заобикаля целият хълм, Но за крепоста можем да използваме пътеките прокарани още в средновековието по скалният ръб над Искъра. Особено красиво е с цъфналите люляци, но е доста непроходимо.

Ако минете по ръба ще излезете точно под постройката с форма на крепост, която всъщост е частен дом и не може да се разгледа, а по пътя следвайте дървените стрелки. Истинската крепост, макар и проучена от археолозите е туристически… „неатрактивна“. Трябва малко въобръжение и „калъчене“ за по-атрактивна снимка. Дори на останките от кула, които все още се извисяват. Но може би е по-добре така, не е чак толкова фалшиво, като други места около София.

Манастира също не „блести“ с туристическа атрактивност, но има пейки и чешма.

Ако решите да направите кръгче около хълма имайте предвид, че задната част на пътя не не поддържа толкова и е занемарено малко. Точно преди отбивката за Кокаляне по която ще продължим има и малък заслон. Напускането на района на Урвич е по стръмна пътека от няколко стотин метра, която се изкачва рязко към билото. Тук странно, но има дворове и бараки. Това е местност Дърводелеца. От тук по хубав черен път се продължава на север. Не след дълго се стига до разклон. На дясно към Ловна хижа, а на ляво към Кокаляне и Стария ВЕЦ. Слизането към Кокаляне е „малко скучно“ по черен път на места с дълбоки коловози.

След като слезем пак до реката, ако решим да приключим и да се приберем или пък си направим пикник на Панчаревско езеро можем да минем през моста към Кокаляне. Ако искаме да видим цялото езеро от по-високо можем да минем по Панчаревската екопътека, която започва малко след сградата на ВЕЦ Кокаляне (новият). Естествено може да се ползва и асфалтовият път покрай езерото, но ще ви е малко скучно, ако сте пеша.

Пътеката (и асфалтовият път) завършват на язовирната стена на Панчаревско езеро, а не далеч е спирката на автобуса до с. Герман. Въпреки това е по интересно да се мине по самата стена към Минерална баня Панчарево и басейн Корали за завършек на денщ. Тук е главния път към София и по-честите автобуси към града и метрото.