Това е Интерактивна карта, която показва част от публично оповестените акции на ПСС от 2020-та година до сега. В интерес на истината, годишно има по около 2000 инцидента и стотици излизания на групите на ПСС по сигнали, но в повечето случай за щастие са злополуки с минимални щети и последствия. Тук са включени публично оповестените от Планинската спасителна служба акции, които са публикувани в раздел „Новини“ на сайта на ПСС. Обикновено това са по-сериозни, по-интересни или показателни случаи, използвани и като повод да се обърне внимание на рисковете в планината.
Точки с инциденти
Всяка точка съдържа информация за датата, планината, мястото (когато е известно), вида на акцията и връзка към оригиналната публикация на pss-bg. Цветът на маркера показва вида на акцията. Издирвателните акции и фалшивите сигнали са отбелязани с еднакъв цвят, тъй като и в двата случая се мобилизират хора и техника, преди да стане ясно дали действително има пострадал.
Филтри по място и време
Самата карта има два филтъра за пресяване на данните – Планина с влючени по-големите планински вериги и по месец. Използван е филтър по месеци вместо по сезони, тъй като сезоните настъпват по различно време в различните планини и на различна надморска височина. Например зимните условия в Рила и Пирин често започват още през ноември, докато в по-ниските части на Стара планина или Родопите същият период може да бъде напълно есенен. Това е най-показателно за района на вр. Ботев, където най-тежките инциденти са в най-подценяваното време. Имайте предвид, и че липсата на инциденти в даден район не означава, че той е безопасен, най-вероятно просто няма публикувани данни.
Карта
Разпределение на публикуваните акции по планини (2020 г. – до момента):
Стара планина – около 35%
Рила – около 27%
Пирин – около 20%
Витоша – около 8%
Родопи – около 6%
Други планини – около 4%
Какво всъщност показват тези данни
По-големият брой отбелязани акции не означава непременно, че дадена планина е по-опасна. В повечето случаи това е следствие от значително по-големия туристически поток в даден район. Колкото повече хора посещават едно място, толкова по-голяма е вероятността да възникнат инциденти, независимо че рискът за отделния турист може да не е по-висок. А и най-много спасителни акции са регистрирани през юли и август. Това съвпада с периода на най-голяма туристическа активност, когато във високите планини има най-много туристи, а и най-неподготвени. През зимата броят на инцидентите е по-малък, и по-често са свързани с по-тежки условия – заледени терени, лавинна опасност, къс светъл ден и по-ниски температури.
Целта на картата не е да покаже „опасните места“, а да помогне за по-добро планиране на преходите. Разглеждайки къде, кога и при какви обстоятелства възникват спасителните акции, всеки турист може да добие по-добра представа за рисковете през различните сезони и в различните планини.
И пак да поясня – картата включва публично оповестени акции на Планинската спасителна служба и не представлява пълен регистър на всички инциденти в българските планини. Възможно е да липсват случаи, които не са били публично съобщени или не са включени в използваните източници.