За по наблюдателните, посоките могат да се определят от лишей, мъхове или от мравуняците.
Оказва се, че на северната страна на камъни и дървета има повече мъхове и лишей, отколкото по южната. Това е така, защото след дъжд стволовете на дърветата от северната страна по дълго остават потъмнели и влажни, което също е признак за определяне на посока.
За разлика от лишейте, мравуняците са от слънчевата страна на камъни и дървета. Т.е. от южната.
Ако няма дърво на което мравуняка да е „подпрян“ тогава гледайте по-полегатата и дълга страна. Тя събира слънчевите лъчи.
Същото е и със самите дървета. Събирайки слънчева светлина за фотосинтезата си, те естествено развиват повече клони и листа от по-слънчевата страна.
Естествено всичко това зависи от обкръжаващата среда (останалите дървета, скали, наклон на повърхността и как светлината минава през тях) и не винаги е абсолютно вярно, но дава ако не точна, то обща представа за посоките.
И както всички знаем, слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Точната посока обаче може да се види само по време на пролетното и есенното равноденствие (+– 2-3 дни), а през останалото време посоката се изменя до 33 градуса.
Също така, макар в зенита си слънцето винаги да показва юг, в зависимост от сезона това може да е между 12:20 и 13:30 на обяд.
Интересен факт да знаете е, че в северното полукълбо на по-големите реки десният бряг е по-стръмен…
Като месни признаци още могат да се вземат и това, че тъй като гледат към слънцето дърветата са по „клонести“ и с повече листа от южната си страна.
Също така на отрязано дърво, южната страна е с по-голямо разстояние на годишните кръгове един от друг.