Според характера на деформациите картографските проекции биват:
а) равноъгълни (конформни) проекции. При тях се запазват равенството на ъглите и подобие на безкрайно малките фигури. На карти, съставени по такива проекции може да се види ясно, че площите в близост до полюсите изглеждат по-големи от тези по-близо до Екватора. Например остров Гренландия изглежда почти равна по площ на Африка. В действителност Африка е 15 пъти по-голяма от Гренландия.
б) равноплощни (еквивалентни) проекции . При тях се запазва равенството между площите, но е нарушено подобието на фигурите, т.е. свойството равноъгълност.
в) произволни проекции. Проекции, които не притежават нито едно от горните свойства.
Според вида на спомагателната геометрична повърхност, посредством която се пренася географската мрежа върху картата, картографските проекции се подразделят на следните групи:
КОНИЧНИ ПРОЕКЦИИ. Повърхността на земната сфера се проектира върху конус, който може да е допирателен или секущ по даден паралел. След това повърхнината на конуса се разрязва по една от секущите го.
ПОЛИКОНИЧНИ ПРОЕКЦИИ. За да се намалят деформациите при коничните проекции, земната сфера се проектира последователно върху повърхнината на конуси, които имат различни допирателни (секущи) паралели, по полоси.
ПЕРСПЕКТИВНИ (АЗИМУТАЛНИ) ПРОЕКЦИИИ. Проектирането става направо върху равнина, допряна до някаква точка от земната повърхност.
ЦИЛИНДРИЧНИ ПРОЕКЦИИ. Проектирането на земната сфера се извършва върху мислен цилиндър, който се допира в екватора или в някой меридиан. Като се разреже цилиндърът по една от образуващите го, картата се разгъва в равнина.
В зависимост от положението на спомагателната геометрична повърхност спрямо земната ос, картографските проекции се подразделят на: нормални (оста на конуса или цилиндъра съвпада или е успоредна на земната ос); напречни (оста на конуса или цилиндъра е перпендикулярна на земната ос); наклонени.
Голяма част от българските топографски карти в мащаб до 1:500 000 включително са съставени в НАПРЕЧНАТА ЦИЛИНДРИЧНА ПРОЕКЦИЯ НА ГАУС. Геометричната същност на тази проекция се състои в следното. Повърхността на земния елипсоид се разделя по меридианите на 60 ивици (зони), наречени ГАУСОВИ ИВИЦИ , всяка от които обхваща 6 градуса по географска държина. Средният меридиан на всяка ивица се нарича ОСОВ (НУЛЕВ) МЕРИДИАН ; той разделя ивицата на две равни части – източна и западна. Номерацията на ивиците се извършва от Гринуичкия меридиан от запад на изток. Територията на България се покрива от две Гаусови ивици – четвърта и пета.
Нека си представим, че около земната сфера е поставен мислен цилиндър, чиято ос е перпендикулярна на оста на земната сфера и същевременно цилиндърът се допира до осовия меридиан на една от Гаусовите ивици. При това оста на цилиндъра минава през центъра на Земята и лежи в равнината на Екватора. След това тази ивица да се проектира върху околната повърхнина на цилиндъра по законите на математиката, като при това се запази свойството равноъгълност на изображението. По същия начин чрез последователно проектиране върху околната повърхнина на цилиндъра се получават едно до друго изображенията и на останалите Гаусови ивици. Най-после като са разреже цилиндърът по една от образуващите го и околната му повърхнина се разгъне в равнина, се получава равнинно изображение на земната повърхност във вид на отделни ивици, допиращи се една до друга само в Екватора. Полученото по този начин изображение на земната повърхност в желания мащаб се разделя по мрежата от меридиани и паралели на отделни картни листове с определени размери.
