Рила – хоризонтална подялба и дялове

Рила, като най-високата ни планина е постоянно обект на изследвания и проучвания. И границите и дяловете й са ясно определени и логични, долините на планината са дълбоки, а билата високи. Или така поне трябва да бъде. Все пак, все още няма и 100 години откакто планината е със сегашното си описание и граници.

Кое всъщност е Рила!

Силно прорязаните била на Рила определено са затруднявали старите географи, кое от коя планина е част. Още повече Рила Планина/Даг като термин идва с османските документи. В История Славянобългарска и разказа за цар Петър I и Иван Рилски се говори за река Рила и Рилската пустиня (като място където не живее никои- съв. пущинак), но не и пряко споменаване на планина с това име. В писмените сведения от това време единствено се говори за планината Книшава (сигурно може и без н), където е манастира (Рилският). Повечето големи била са си били Балкани – планини сами за себе си, най-често наименовани по близкото им селище (или може би е vice versa) – Костенец Балкан, Беловски Балкан, Доспей байр и т.н. А когато започва да се споменава планината, то е обикновенно с Рило, докато реката продължава да е Рила.

Сигурно странно звучи, че до 1930-та още са се водели спорове къде всъщност е границата между Рила, Родопите и Пирин. За повечето ранни изследователи на планината границата е минавала от двете страни на Марица и Места (1) – т.е. от изток на Марица и Ропалица (Бяла Места) са Западни Родопи, а на запад Рила, за други административната (но билна) граница (2) между каазите, а най вероятно и деспотатите преди това, а по-късно между Княжество България, Източна Румелия и Османската империя – т.е. Рила на България, Родопи за Румелия и Пирин за Турция. Според трети сред които и самият Вазов е Демир Капия – върхът и долината на Бели Искър, все пак е една от най-дълбоките и отсечени долини, а малка част изследователи се спира чак при Белмекен. Интересно е, че почти всички те, когато говорят „Западни“ Родопи го правят за да разграничът северните ридове от Мусала до р. Въча, като Ибър и Белмекен, Алабак, Киркария и Баташка планина от рида Доспат по който е минавала границата. Едва по-късно като Западни Родопи се има превдид всичко на запад от Въча , но това е друга тема.

И въпреки че всички са минавали през Предела между двете планини, рядко някой е давал ридовете между Предела и р. Благоевградска (Джумайска) Бистрица като част от Рила.

Подялба според Радев и Делирадев

Затова и Жеко Радев в неговото изследване в 1910 г. описва планината в доста „орязан“ (по сегашните ни представи) вид – от нея липсват билата на изток от вр. Манчо като Ибър, Белмекен, това което сега наричаме Лакатишка Рила – Ръжана, Сапаревска пл., Белчански Балкан (не Белчински – потърси върха), Доспейски байр и района на Парангалица на юг от Благоевградска (Джумайска) Бистрица. За сметка на това Шумнатица и Шипочан в по-голямата си част са смятани от Рила за разлика от сега когато са към Средна гора. Той разделя планината на Мусаленска с мощното било вървящо от север на юг през Мусала и Налбант; Централен масив между Бричебор, Кобилино бранище и Бели Искър; Пашаница – билото от Отовица през Мальовица до (и след) Мечит, наречено така вероятно защото обхваща Искровете и рудните находища (дадени на пряко подчинение на управителя на паша санджак София или някои друг паша) или просто защото Рилският манастир е използвал земята си предимно за отглеждането на добитък (пущинак е все пак) и Дунакс по римското (тракийско) име на планината – билото на Царев връх между Бистрица и Рилска/Илийна река.

Стъпвайки върху това и на база своите туристически излети в планината Павел Делирадев разширява и „корегира“ това разделение. Той разделя планината на части – Източна, Средна, Северозападна и Югозападна част, а като дялове наименова билата на основните върхове. Прави впечатление, че за разлика от Радев, който слага границата между Средна и Югозападна Рила в района на Мермера, Делирадев я сваля до седловината Кадин гроб и така поставя Черна поляна (Карааланица по това време) и Ангелов връх, два почти съседни връха на 3 км един от друг на едно и също било, като най-високи в две различни части на планината. Съвременното деление е базирано на това на Делирадев, защото и сега се запазва разделянето на части обединяващи дялове, макар самите граници в някаква част да са претърпели корекции.

Съвременно деление на Рила

Когато през 50-70-те години на 20 век започва изграждането на високопланинските язовири и друга инфраструктура са направени по-детайлни геоложки, геоморфоложки и хидроложки изследвания. Те допълват вече възприетите от общественоста и туристите проучвания и идеи на П. Делирадев (който няма реално акакдемичен „бекграунд“) и им дават реална научна тежест. И въпреки непрекъснатото преповтаряне и цитиране, не навсякъде може да се намерят граници с по-точни описания от „между реките Х и Y“, което не отговаря на примерно горният въпрос – Защо върховете Черна поляна и Ангелов са най-високите в две различни части на Рила, а са един до друг? Затова схемите тук, аз ги давам с изохипси и орография на билата, което надявам се ще изясни някои въпроси.

Източна (Мусаленска) Рила

Най-голямата част. От долините на реките Бели Искър и Бяла Места на изток. Състои се от

• Мусаленски дял – заключен е между река Марица, р. Малка Сливница, седл. Боровец, р. Малка Луковица, р. Бели Искър до седл. Преслапа.
• Маришки дял – от Преслапа по р. Голяма Марица и Права Марица, седл. Заврачица, р. Янчовска, р. Грънчарица, седл. Джанка (Долни Куки) и р. Бели Искър.
• Налбантски дял – от седловината Джанка по реките Грънчарица, Ропалица, Бяла Места, Места, нагоре по р. Белишка и Станковска, седл. Горни Куки (Демир капия), р. Бели Искър
• Мустачалски дял – по реките Права Марица, Марица, нагоре по р. Ибър и Малък Ибър, през билото и по р. Дженем дере, нагоре по р. Ропалица и Янчовска до билото.
• Ибърски дял – по реките Малък Ибър, Ибър и Марица, по границата с Костенецко-Долнобанската котловина, нагоре по р. Костенецка, през седл. Ушите, Чалтъка, Даутица по р. Даутица и Черна Места, нагоре по р. Бяла Места и Янчовска до билото.
• Белмекенски дял – по Костенецка река към Марица, до Сестримо и после по Крива река през яз. Белмекен, на юг по р. Софаница и Даутица към билото
• Славовски дял – е заключен между Крива река, Белмекен и Софаница на запад до р. Яденица, Юндола и р. Места на изток, където сега Рила приключва.

Централна (Скакавишка) Рила

Между реките Белишка, Илийна, Рилска, Леви и Бели Искър. И не. Скакавишкият водопад не е в тази част на планината. Още повече Скакавишкия дял до 1920-30 се е казвал Аджиев. Чудно защо не е наречен Рилецки, примерно не само заради вр. Рилец, а по-скоро заради изворите тук на р. Рилска, дала така или иначе името на планината, но предполагам Централна си е достатъчно подходящо име.

• Скакавишки дял – огледален на Мусаленския дял. Границата му върви по р. Бели Искър, р. Прека и след това през билото покрай вр. Възела по р. Долна Лева до Леви Искър.
• Маринковишки дял – по р. Долна Лева до седл. Възела от изток и седловината над Прекоречки езера към реките Маринковица и Рилска на юг, и през Кърколиците, Сухото езеро и Кобилино бранице по р. Мала към Леви Искър
• Шишковишки дял – северна граница са му Скакавишки и Маринковишки дялове, а на изток и юг по р. Бели Искър през Канарската седловина към р. Рилска.
• Канарски дял – от долината на Бели Искър през седл. Горни куки следва границата на Източна Рила и Налбантски дял по р. Станковска и при град Белица границата тръгва на север по р. Белишка и по р. Малка Узуница стига седловината Кадин гроб. По началните притоци на Илийна река границата заобикаля върховете Черна поляна и Мермера и на север през седловините Мраморецка и Канарска отново влиза в долината на р. Бели Искър.
• Рилецки дял и Бричеборски дял – започват на запад от седл. Мраморец (Мермера) и се затварят от реките Рилска и Илийна. Къде е границата между тях има различни описания, повечето даващи вр. Баба към Рилецкия дял, но езерата от двете страни на този връх са давани към Бричеборския дял. Тук за граница между двата дяла са взети р. Дядоильово дере, седловината между Баба и Теодосиеви караули и р. Гьолска. Това обаче прави вр. Баба най-висок в Бричеборският дял.

Северозападна (Мальовишка) Рила

• Лакатишка Рила – наречена така заради р. Лакатица течаща между билата на Ръжана, Зекирица и Доспейски байр. Северната граница са Самоковското и Палакарското полета, а на юг реките Черни и Прави Искър, седловината между хижите Вада и Ловна и долината на р. Джерман.
• Кабулски дял – от Дупнишката котловина по р. Отовица при изворите на която през седловината там минава в циркуса на Седемте Рилски езера и следва р. Джерман до Дупнишката котловина отново.
• Отовишки дял – също следва р. Отовица, но е от южната й страна и при Седемте Рилски езера границата на дела тръгва на север през ез. Окото и Раздела за да се спусне по р. Пазардере и Бистрица към Дупнишката котловина.
• Калински дял – северната граница тръгва от гр. Дупница по р. Бистрица, но малко преди х. Иван Вазов се отклонява на юг по р. Елешница по която достига р. Рилска, която е южна граница на дяла. На изток това е р. Джерман
• Дамгски дял е интересен, тъй като обединява Зелени рид от север и Черни рид на юг. Така границата му върви от Раздела през езерата по р. Джерман до седловината на Вада, след която за малко следва Прав Искър и след това по Урдина река към едноименият циркус над който пресича билото в най-ниската част между Дамга (Вазов) и Додов връх откъдето се спуска в долината на р. Друшльовица по която стига Рилският манастир и р. Рилска, която следва до р. Елешница от където се изкачва обратно нагоре към Пазардере.
• Мальовишки дял – следва Урдина река, а след това и Черни Искър до водослива с Леви, откъдето следва границата между Средна и Северозападна Рила по р. Леви Искър и след това през Кобилино бранище и Рилска река до манастира и от там по р. Друшльовица към билото.

Югозападна (Капатнишка) Рила

Тук границите са описвани доста символично в популярната литература и са възможни грешки.

• Мечивръшки дял често наричан Голям мечивръшки по името на върха Голям Мечи връх (ака Ай Гедик), защото има вр. Мали Мечи връх в съседен дял. Границата му е от седл. Кадин гроб по р. Малка Узуница, след което по р. Динков дол и седл. Мечи проход се спуска по долината на р. Благоевградска Бистрица до Доброполското дере по което пресича билото в Добро поле и по Краварско дере до Илийна река. Но е възможно и западната граница да е по седловината между Голям Мечи и Горна Кадийца и по р. Радовишка да стига до р. Илийна
• Цареввръшки дял – проблема с източната граница споменах туко-що, от юг е изцяло по р. Благоевградска Бистрица до р. Струма, а от север и запад Илийна и Рилска река.
• Парангалишки дял – от р. Благоевградска Бистрица по р. Славова/Гургутница до седл. Русалийте и след това по Вучи (Въчи) дол и р. Стране към Разлошката котловина. От р. Места по р. Белишка и Динков дол до Мечи проход от където пак навлиза в долината на Благоевградска Бистрица.
• Капатнишки дял е най-южната част на Рила простиращ се от седл. Русалийте, по Вучи дол и р. Стране към Разлогът и с южна граница седл. Предел. Западната граница е по р. Осеновска след което над с. Горно Осеново пресича билото и се спуска към р. Гургутница
• Хърсовски дял е между реките Благоевградска Бистрица, Славова, Осеновска и Струма.

Пак да подчертая, че изчертаването на границите е по описания. Ако има „очебийни“ (за някой) грешки, казвайте, но със съответния източник за да не е поправката „защото, аз така го знам“. Тези карти и описания имат за цел единствено да визуализират и да помогнат в разбирането защо и как е разделена планината и не са част от или за нещо научно.

Рила