| Преход: | 11.28 км |
|---|---|
| Денивелация: | 577 м |
| Трудност: | Лек |
| Карта: | GPX |
Нямаше ранен автобус за Ситиа и тръгнах от Ираклион в 11 без 15. Слязох в Екзо Мулиано в 13:30, като само минах транзит през Агиа Николас. А в самото село не се задържах. Пътеката започваше на 5 минути от него.
Плана беше да сляза по обозначения в синьо маршрут – пътеката и да се върна по червеният път, който се оказа черен път през маслинови горички – общо малко над 11 км.
И почти веднага се минава под старият каменен мост Лахана. Ако обикаляте с автомобил острова, може да дойдете до тук с колата и ще спестите около 20-30 минути ходене.
Следва се жълто-червена маркировка покрай вече изоставени къщи и през метални стъпала в началото на каньона. Част от земята все още е градини и покрай оградите имаше много портокалови дръвчета с плодове на тях, както и много паднали портокали по пътеката. Да събираш портокали по земята или береш от дърветата като джанки или ябълки бе атрактивно за мен, при положение, че идвам от място където цитусите не са евтини, а и добре помня 80-те, когато чакахме зимата за да ги намерим в магазините. Събрах 5-6, колкото за следобеда и продължих надолу. И след около 2 км стигнах самият водопад.
Една идея по-малък от Боянският водопад (не меога да повярвам, че го използвам като еталон) – 15 метра висок, но бавно стичащата вода е оставила килим от мъх по скалата. Точно до него е направена приятна маса с пейки за почивка и обяд, а хубава дървена пътека стълба води до него.
Когато продължиш надолу по пътеката наклона намалява, и отвсякъде те обгръща бамбук. Тук там се забелязват „руини“ – останки от воденици на непресъхващата река, нещо рядко срещано в тази част на острова и леко – полека се стига до плажа.
Заради реката в каньона, плажа има едно огромно предимство, което рядко може да видиш извън село на Крит – има чешма с питейна вода. С масите и пейките и рехавата горичка, това е прекрасно място за бивак.
По пътя нагоре по черният път лесно може да се вкараш в грешна посока по някои от пътищата към градините. Както и лесно да хванеш на стоп някой от местните. А колкото по-високо се качваш, толкова повече виждаш колко дълбок е каньона.
