OCStoyanov
  • Карти и проекти
    • Проекти
      • БГ250-те планини, ридове и дялове
      • Въжени мостове в БГ
      • България 19-20 век
      • Схема ГМТ София
      • Излетник карти
      • Минерали и кристали
    • ГИС и визуализации
      • GIS работа
      • Интерактивни карти
      • Иконографики и анализи
      • Пещерни райони
      • Водопадите в България
      • Римски пътища
    • Пътеводители и карти
      • Интересни стари карти и пътеводители
      • Туристически карти
      • Планини и върхове
      • Къмпинг и бивак
      • Велотуринг схема
      • Sofia City Escape
    • Свали
      • PDF карти и електронни книги
      • ГИС файлове
      • Онлайн икони за карти
      • Занимателно за деца
      • Карти на света
      • Щанци
  • Идеи за туризъм…
    • Активности
      • Къмпинг и почивка
      • Хайк и разходки
      • Велотуринг и байкпакинг
      • Крос кънтри и вело излет
      • Катерене и Спелеология
    • Интересни места
      • Планини и върхове
      • Интересни пещери
      • водопади
      • Манастири и оброци
      • Скални и култови обекти
    • Маршрути
      • Градски разходки
      • Екопътеки и геомаршрути
      • Еднодневен излет
      • Уикенд маршрути
      • Многодневни походи
    • Практични съвети
      • Първа помощ в планината
      • Екипировка
      • Ориентиране
      • Къмпинг храна
      • Тематични маршрути
  • Излез от/из София
    • Welcome to Sofia
    • Веломаршрутизатор София
    • Маршрути около София
    • Карта Sofia City Escape
  • Фотография
    • Галерии
      • Макро
      • Пейзажи
      • Пещери
      • Попътно
      • Природа
      • Репортажно
    • Моите приключения
      • ExploreCrete
      • Вело Родопи – Многодневни вело приключения из Родопите (2013–2018)
      • По границата EVKM
      • Манастирите по река Нишава
      • ПредБалканско
      • Карст-о-байкия.
    • Фоторазкази
      • Скални петрогрифи
      • МАГИЧЕСКАТА СВЕТЛИНА
      • Trashscape Project
      • Светлина и Култ
      • Беглика и Чатъма
      • Крит
    • И още
      • Kарти и пъзели за децата
      • Да си „хванем“ бръмбар
      • Преводи на анимация
  • Блог
Ориентиране, Практични съвети

ОПРЕДЕЛЯНЕ ПОСОКАТА ПО НЕБЕСНИТЕ СВЕТИЛА

ОПРЕДЕЛЯНЕ ПОСОКАТА ПО НЕБЕСНИТЕ СВЕТИЛА
Ориентиране, Практични съвети

Когато няма компас, посоката на движение може да се намери и поддържа по страните на хоризонта, като се използуват следните способи за тяхното откриване на местността

ПО СЛЪНЦЕТО И ЧАСОВНИК

Поставяме пред себе си часовник и го задържаме в хоризонтално положение така, че часовниковата стрелка да сочи това място от форизонта, над което е слънцето: тогава линията, която дели на две ъгъла между часовата стрелка и цифрата 12 на циферблата, ще сочи със своя край посоката юг.

Обяснението на този начин се състои в следното: слънцето извършва своя път“ около земята за 24 ч. Часовата стрелка през това време обикаля циферблата два пъти. Следователно, ако на обед, когато часовата стрелка показва 12 ч, я насочим към слънцето, със своя край тя ще сочи на юг; по-нататък при своето движение тя през всичкото време двойно изпреварва слънцето. Ето защо се налага, както бе посочено, да се дели ъгълът на циферблата на две. Когато часовата стрелка сочи слънцето, ъглополовящата на ъгъла показва посоката, в която светещото тяло (светилото) трябва да се намира на обед, т.е. посоката на юг.

Ясно е, че до обяд трябва да делим на две тази дъга (ъгъла) на циферблата, която часовата стрелка трябва да измине до 12 ч.

Този способ дава по-малко точни резултати през пролетта и особено лятото; през юни грешките може да достигнат 25 градуса.

За повишаване точността на способа може да се използуват няколко видоизменени начина:

– часовникът се поставя не хоризонтално, а в наклонено положение, под ъгъл 40-45 градуса към хоризонта; при това часовникът трябва да се държи с палеца и показалеца при цифрите 4 и 10, а с цифрата 6 към себе си;

– намирайки на циферблата средата на дъгата между часовниковата стрелка и цифрата 12, на това място се прикрепя клечка, перпендикулярна на циферблата;

– без да се изменя положението на часовника, завъртаме се заедно с него към слънцето така, че сянката от клечката да преминава през центъра на циферблата.

В това положение цифрата 12 ще се намира по посока на юг.

ПО ПОЛЯРНАТА ЗВЕЗДА

През нощта посоката на истинския меридиан може да се определи по ПОЛЯРНАТА ЗВЕЗДА, която винаги се намира в северна посока По такъв начин, ако застанем с лице към полярната звезда, точно пред нас ще е север.

За да намерим на небосвода тази звезда, която се намира в съзвездието Малката мечка, трябва най-напред да открием съзвездието Голямата мечка. Това съзвездие представлява огромна, добре забележима фигура със седем силни, широко разположени звезди. След това мислено продължаваме линията, минаваща през двете крайни звезди на Голямата мечка, равна на петкратното разстояние между тях. В края на тази прева лесно може да се открие ПОЛЯРНАТА ЗВЕЗДА, така ярка както и звездите АЛФА и БЕТА на ГОЛЯМАТА МЕЧКА.

Истинският меридиан (показващ север) се открива по този начин с точност до 1-2 градуса.

ПО ЛУНАТА И ЧАСОВНИКА

При този способ е необходимо:

– да се раздели на око радиусът на лунния диск на 6 равни части и да се прецени колко такива части се съдържат в диаметъра на видимия сърп на Луната;

– ако се вижда дясната половина на диска, полученото число трябва да се извади от часа на наблюдението, който преднарително трябва да се отбележи; ако се вижда лявата част на луната, числото се прибавя към часа на наблюдението. Получената сума или разлика ще покаже часа, в който на мястото на ЛУНАТА ще се намира СЛЪНЦЕТО;

– като се определи този час и като се приеме Луната за Слънце, намира се посоката юг, както това се прави при ориентиране по Слънцето и часовник. Към Луната тогава трябва да се насочва не часовата стрелка, а това деление на часовниковия циферблат, което съответствува на изчисления час.

Например ако времето на наблюдението е 5,34 ч и видимата част на диска на Луната по диаметъра съдържа изчислено на око десет шести части от неговия радиус. Луната е нащърбена (тъй като се вижда лявата част на диска). Следователно Слънцето ще бъде на мястото на ЛУНАТА в 15,34 ч (5,34 + 10) т.е. когато часовниковата стрелка отчете по циферблата 3,34 ч.

Като насочим това деление на циферблата по посока на Луната, тогава линията, деляща на две ъгъла между определяното деление и цифрата 12 на циферблата, сочи посоката на юг.

При пълнолуние, когато се вижда целият лунен диск, т.е. когато Луната и Слънцето се намират в една права, към Луната е необходимо да се насочи непосредствено часовата стрелка.

ПО ИЗГРЕВА И ЗАЛЕЗА
И както всички знаем, слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Точната посока обаче може да се види само по време на пролетното и есенното равноденствие (+– 2-3 дни), а през останалото време посоката се изменя до 33 градуса.

21 март

21 юни

21 септември

20 декември


Също така, макар в зенита си слънцето винаги да показва юг, в зависимост от сезона това може да е между 12:20 и 13:30 на обяд.

Сподели с приятел
Previous article10 идеи за свободно време с цялото семействоNext article 10 запазени антични града в България

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Дестинацията при пътуване (особено когато си соло), не е „някъде“, а „някой“.
Някой, на когото да разкажеш къде си бил, някой с когото да споделиш гледка или някой у когото да породиш интерес към пътуването.

Ако информацията тук ви е била полезна – почерпете бира

Последно публикувано

Заселе – Заноге12/10/2026
Карти на континенти и региони на български ( от картата на света в Equal Earth проекция)08/10/2026
Възлите от „АБВ на техниката на единично въже“ (1983)27/09/2026

Популярни статии

Маршрути за изкачване на Черни връх8 comments
Римски пътища и пътни станции в България7 comments
10 запазени антични града в България3 comments
Визуализация на кварталите в София3 comments
Магнитна деклинация3 comments

PDF карта за следващ излет – изтегли, разпечатай, тръгни

Около Хисаря

Излетник Гара Лакатник

Висящи (въжени) мостове в България

Излетник Из Земенският пролом

Ком-Гара Лакатник (Ком–Емине 1-2)

Карта Люлин планина

Карта на манастирите и църквите в Забърдие (Годеч)

Пътеводител Лозенска планина

Проект Излетник

Sofia City Escape

Други карти и каталози

  • Sofia City Escape
  • Планини и върхове
  • Водопадите в България
  • Карст и пещери
  • Минерали и кристали
  • Римски пътища в България
  • България в началото на 20 век

За навън

  • PDF Карти и маршрути
  • Места за къмпинг и бивак
  • Калкулатор къмпинг храна
  • Магазини за екипировка в София
  • Сравнителен калкулатор за палатки
  • Списък с туристически карти
  • Първа помощ

Региони/Планини България

  • Западен Балкан и Предбалкан
  • Централен Балкан и Предбалкан
  • Добруджа, Източен Балкан и Предбалкан
  • Краище и Ихтиманско Средногорие
  • Централна и Югоизточна България
  • Югозападна България
  • Родопски масив

Проекти в прогрес

Карта на света в Equal Earth проекция на български език
Реклама и сътрудничество
  • Анимационни филми и рецензии
  • Реклама тук
  • Пишете ми
  • За мен
  • Sofia City Escape
  • Планини и върхове
  • Водопадите в България
  • Карст и пещери
  • Минерали и кристали
  • Римски пътища в България
  • България в началото на 20 век
  • PDF Карти и маршрути
  • Места за къмпинг и бивак
  • Калкулатор къмпинг храна
  • Магазини за екипировка в София
  • Сравнителен калкулатор за палатки
  • Списък с туристически карти
  • Първа помощ
Maps, Photography and Adventure 2019 © Stoyanov
Условия за ползване на файловете