„Избрани маршрути за колотуризъм“ е заглавието на книжка-пътеводител на Българският Туристически съюз с автори Иван Владимиров и Никола Колев от 1981 г.. Пътеводителя е 140 страници и съдържа 10 маршрута плюс списък на градовете и 100-те Национални Туристически обекта, който се посещават по време на обиколката на страната „Родина“. Макар за всеки ден по маршрутите да е даден профил и описания на населените места през които се минава, те се губят в безкрайният списък от паметници и събития свързани с партизаните, партията и нейните успехи в асфалтирането, както се очаква от такава книга от 80-те. Но да се абстрахираме от тези неща и да разгледаме маршрутите.
Маршрут 1 е Старопрестолни градове
Три дневен маршрут (168 км) от Велико Търново през Антоново, Търговище, Преслав, Мадара и Плиска до жп гарата в Нови пазар. Маршрута е исторически, интересен и ние от години се опитваме да го пресъздадем. За съжаление от описаното, малко може да се използва днес – частта от Преслав до Плиска, тъй като преди близо 40 години, карането по ново-асфалтираните първостепенни пътища се поощрява, днес вече недостатъчно широки за огромният трафик по тях. Плюс споменатите вече отбивки към вече забравени (надяваме се) и обрасли паметници за сметка на по-старите и важни исторически находки. Но скоро ще намерите маршрута описан и тук.
Маршрут 2 – По стъпките на Априлци
И този маршрут е тематичен и обхожда местата свързани с Априлското въстание. Започва от София и през Мирково (с известното и посещавано тогава ханче и къмпинг), град Средногорие – сега Златица и Пирдоп, Копривцица, Стрелча, Панагюрище, Вакарел и отново до София. Маршрута се минава за 5 дни и по старите километражи е 242 км. Маршрута е прекрасен и сега, с може би един основен пропуск – след Оборище, съвсем спокойно може да се насочи към историческата местност Еледжик и връщането да стане през Ихтиман. Повечето от маршрута следва Път 6 до разклона за Копривщица, участъка Копривщица – Стрелча, както и прекрасният път 801 между Вакарел и Стрелча. Все пак маршрута включва ридовете между Подбалканските котловини, дълбокият пролом на Тополница и хълмовете на Средна гора, и е с постоянни изкачвания и спускания от 470 м.н.в до 1140 м.н.в
Маршрут 3 – Септември 1923 г.
„Колопоходът, условно наречен „Септември 1923 г.“, преминава по местата, свързани със Септемврийското въстание. Той започва от Мъглиж (който „възстана пръв“), преминава по пътя на вождовете Г. Димитров, В. Коларов и Гаврил Генов…“ и така десет дни и 633 км. Маршрута на зиг-заг преминава от Казанлък през Нова и Стар Загора, Пловдив, Пазарджик, София, Берковица и Монтана (тогава Михайловград) до Лом. Като изключим, че маршрута минава през градове с богато историческо минало и музей с богати колекции (не по темата на маршрута), единственото в книгата, което прикова вниманието ми, бе дървеният велосипед в музея в Нова Загора. Предполагам в годините на написване на книгата е имало доста обозначения на пътя на Септемврийци, но сега единствено е останал един около 5 километров участък >до хижата и прохода Петрохан, както и няколко паметника около Кутловица, която може да си избяга от името, но не и от миналото си.
Маршрут 4 е с хубавото име Отечество Любезно
Първоначално маршрута следва Подбалканският път от София, през Златица и Пирдоп, Сопот, Карлово до Казанлък, след което се качва на Бузлуджа и през връх Шипка слиза в Габрово, откъдето през Дряново стига до Велико Търново. Маршрута се преминава за 6 дни и е 316 км, като основната му цел е да запознае вело туристите с малки и големи градчета с възрожденска архитектура и е много добър избор и днес, още повече, че ние няма нужда да прекараме ден и половина на Бузлуджа дивейки се на постиженията на Партията и съвсем спокойно може да се направи за 5 дни.
Маршрут 5 е наречен Партизански пътеки
и покрива западните части на страната, а именно от София през Перник до Трън и обратно до Радомир, след което през Дупница, аха до Рилският манастир (малко преди него има партизански паметник, в случая по-важен – виж В. Демиревски), Благоевград, Сандански и Роженският манастир и Мелник. Описан е 357 км и се преминава за 7 дни. Ако се абстрахираме от живота и творчеството на Гочо Гопин, Славчо Трънски, Владо Тричков, Станке Димитров и Васил Демиревски (ръководил акция над санаториум, където 350 партизани убиват 26 германци, част от които на легло), крайъгълни камъни в описанието, можем да се насладим на прекрасен маршрут с едни от най-красивите гледки в България. За съжаление, перлата на този маршрут – Кресненското дефиле, някога препоръчван маршрут заради виещият се покрай реката обзорен път, сега е не-препоръчителен пак заради него и засиленият трафик. А ако се построи магистрала върху съществуващото трасе, а не извън дефилето, ще бъде изгубено завинаги, както от колоездачите, така и от любителите на рафтинга и природата.
Маршрута приключва в района на Сандански, Мелник и Роженският манастир, който е чудесен за самостоятелно посещение и уикенд маршрут, но макар разстоянието да е малко, има няколко по-стръмни и трудни участъка.
Маршрут 6 е Родни планини
Както подсказва името, маршрута е един от най-красивите описани в книгата, но и най-трудният. От София през Ковачевци и Кюстендил минава през Коньовска планина, изкачва се до Рилският манастир, след което през Благоевград и Предела навлиза в Разложката котловина, качва се пак, този път до Велинград и обикаля през Батак, Пещера, Брацигово, Перущица. От Кричим навлиза още по-навътре в Родопа планина и през Девин, Широка лъка, Чепеларе и Бачково излиза на Асеновград и Пловдив. Целият маршрут е 606 км и се минава за 9 дни, като е включен и в Обиколката на България „Родина“ (описана в книгата), но в обратна посока. Маршрута наистина е впечатляващ и съм сигурен, че преди да дочетете статията, вече ще сте проверили в Google Maps профила и сегашните километри. Ако се решите на този маршрут, тъй като Батак, Пещера и Перущица са друга тематика и заслужават повече време и самостоятелна обиколка, препоръчваме от Велинград да слезете до Сърница и Доспат и от там, към Девин и Широка лъка. Малко повече катерене, но определено си заслужава. А пък, ако от Пампорово не ви се кара по натовареният път покрай река Асеница (Чепеларска), винаги може да се качите да посетите Обсерваторията в Рожен и след това диво да се спуснете към град Лъки и село Югово.
Маршрут 7 е за приятната уикенд Обиколка на Лозенска планина и яз. Искър
Описаният маршрут от 154 км е от София през Вакарел, Ихтиман, Ново село до Самоков и от там препоръчано покрай язовира и реката Искър и Долни Пасарел до София. Маршрута от Самоков до София през Рельово, Белчин и Железница се препоръчва само на тренирани колоездачи, като доста по-дълъг и натоварен. Много неща са се променили от написването на книгата и сега Щъркелово гнездо е много по-известна туристическа дестинация от Ярема. Все пак сме съгласни, че покрай язовира е по-лесният и красив маршрут, поне до село Долни Пасарел след което следва проблемен участък до Кокаляне. Ако се притеснявате от участъка със тесни завой около крепостта Урвич, примолете се на шофьора на автобус 3 да ви качи за малко с колелото. Ако решите да правите обиколката на обратно, задължително минете през Железница.
Маршрут 8 – Чавдарци
е маршрут, който отива до Кремиковци, но не стига до Кремиковският манастир (от 12 век), мушка се в долината на Елешница, но не се качва до Елешнишкият манастир или Витиня, насърчава карането по Околовръсното до Парк Камбаните и завършва пред Братската могила (високият партизански паметник в Борисова градина) с хвърлянето на стотинки (!). Единствената полезна информация от описанието на маршрута, която извлякох, бе интересният факт, че в Братската могила са се съхранявали костите (надяваме се, вече не) на 17 „верни синове на българският народ, отдали живота си за светлото ни бъдеще“…. Ако искате да направите приятна разходка, препоръчваме да отидете до някои от изброените места до които маршрута не стига….
Маршрут 9 – Черноморие
И през 1981 и днес шест дни от Дуранкулак до Ахтопол по Черноморският бряг са си перфектната вело ваканция. Дали ще изберете да го минете, както е описан в книгата от Дуранкулак през Каварна, Аладжа манастир, Варна, Камчия, Бяла, Слънчев бряг, Бургас, Ахтопол или както през 2018 го минах проучвателно от Резово до Делтата на река Дунав все си заслужава. И книгата и аз имаме само едно предупреждение по маршрута – участъка с. Баня – Слънчев бряг (прилежно накичен със знаци „Забранено за велосипедисти“), който е с най-стръмното изкачване – спускане, най-натоварен и опасен пътен участък. По възможност използвайте пътя през Дюлинският проход или ако сте с маунтин байк село Емона – комплекс Елените. Малко бутане е за предпочитане пред натоварения път. Хубавото е, че северно от Стара Планина описаният път е напълно караем с приемлив трафик и настилка, а на юг има изградени нови пътни участъци, а старият път е оставен пуст за радост на велосипедистите (но и доста занемарен).
Маршрут 10 – От Враца до Пловдив
Интересен, но труден за следене маршрут от Враца, през Мездра, Ботевград, Правец, Етрополе, Голям Извор, Тетевен до Рибарица (м. Костина)(дотук подобно на маршрут ПредБалкан), обратно през Тетевен към Боаза (с излизане на един от най-натоварените пътища сега), Борима до Троян и през Беклемето към Сопот, Карлово и Хисаря. Маршрута приключва в Пловдив. Изненадващо пресичане на Балкана – 20 км изкачване от 420 м.н.в до 1550 м.н.в, но както пише в книгата – на Беклемето се прави задължителна почивка след изкачването, проверяват се велосипедите – спирачки, кормило и ако са наред започва спускане, като ако сте с контрадвижение, трябва по средата на спускането да се спре за да се охлади главината за да не блокира. Все пак сме тръгнали на вело преход с идеята да се насладим на историческите и природни красоти по пътя.
Това са 10-те маршрута описани в книгата „Избрани маршрути за колотуризъм“, разгледайте ги и на картата. За Обиколката на България „Родина“ ще посветя отделна статия.
