Когато получих покана за каяци на язовир Ивайловград, бях много ентусиазиран. Но имаше малък проблем. Каяците бяха ангажирани за вторник следващата седмица и моите приятели отиваха там с кола, а аз исках да прекарам няколко дни в Родопите с велосипеда. Така че, бързо приготвих багажа и тръгнах два дни преди останалите, като за начало хванах влака от София за Пловдив.
Обичам Пловдив. Толкова е цветен и мултикултурен. Както всеки път посещавайки града, бързо се отправих от гарата към кафе Арена над Амфитеатъра да пия по бира наслаждавайки се на гледката.След това бях готов да тръгна.Карането тръгна много добре. Напуснах Пловдив и за по малко от час вече бях в Асеновград. Купих си топъл ръчен хляб, няколко наденички и сирене и започнах изкачването на планината. Наслаждавах се на времето, но това бе само за 3-4 часа. Скоро небето се покри с облаци и не след дълго чух някъде далеч гръмотевица. Не толкова далеч… И скоро започна да вали. Облякох се за дъжд, продължих известно време, но ситуацията се усложни и влязох в гората, където си направих лагер. Тъй като използвах само хамак за това пътуване, беше забавно (особено отстрани) да се сменя мокрите дрехи и обувки без да докосвам земята със сухи. Бурята продължи цяла нощ…
А на сутринта небето отново бе синьо и чисто…
