| Веломаршрут от Карлуково през Роман и Струпец към Боженишки Урвич
Трак
Пътепис
Определено бях изненадан, че в събота на Карлуково няма никой. Пещерата Проходна пред входа на която спах е една от най известните природни забележителности в България. Пещерата е къса – 260 м, но с голям обем и два големи входа 35 и 42 м високи. Впечатляващо е. Но основно хората идват да видят двете дупки в тавана на пещерата във форма на очи. И така ги наричат – Очите на Бог. Това е може би, най фотографираната природна забележителност. И се чувстваш толкова малък под тях…
След няколко снимки в пещерата и на лагера тръгнах. Минах прес Карлуково и завих на ляво към Беленци и Роман. Това бе нов път за мен и ми хареса. Почти без трафик, стар но в добро състояние през меки зелени хълмове. Във втотото село Стояновци, видях отворено кафе и седнах за час, най-вече за да си заредя телефона.
Докато пиех кафето, видях интересен паметник, от другата страна на пътя. Поредният комунистически паметник, но първата ми асоциация бе с лъвът от филма „Мадагаскар“. Влязох в Роман и завих погрешно, но се усетих на време и питах някакви хора на пътя за посоката. След града пътя тръгва на горе, но не е труден. Километър-два след Струпец пристигнах в село, което липсваше и на GPS-а и на картата. Както повечето села по Искъра и това е възникнало около жп гарата направена за селото на няколко километра в планината – в този случай Струпец. Тук видях знак към Тържишкият (Струпешкият) манастир на по малко от километър, така че, отидох да го видя. Манастира е голям, със стара църква и хубав голям двор.
Мислех да обядвам тук, но игумена имаше гости и си тръгнах. На главният път имах дилема. Ако завиех на дясно, щях директно да отида до крайната ми цел – крепоста Урвич над село Боженица. Завой на ляво в обратната посока ми добавяше допълнителни 25-30 км из хълмовете. Но по този път щях да отида до много интересни петроглифи в скалите под село Царевец. Последният и единствен път, когатя бях там, дойдох пеша по реката от Мездра, така, че пътя с велосипед ми бе непознат. И завих на ляво.
След час пристигнах в Царевец и бях изненадан, че в центъра на селото има табела за петроглифите. В края на селото също. И след това нищо повече…Опитах да намеря път по реката, но имаше само от другата страна. Виждах скалите, но не и път към тях. Помнех, че имаше мост, по които минах миналият път, но установих, че е разрушен от нова ВЕЦ. И се озовах сам на самотната жп спирка Осенов Криводол…
Беше към 3 следобяд и вече бях минал около 50 км., така че, след кратка почивка продължих по черен път, предимно бутайки колелото. Имах още около 20-25 км, най-вече изкачване през селата Осенов Криводол, Синьо Бърдо и Курново. И към 6 видях Боженица и хълмът на крепоста, извисяващ се какато го помнех. Уморен дотътрих колелото и реших да спя по пътя посока Ботевград и София, но колкото и уморен да бях, реших, че заслужавам бира. и Влязох в селото. Тук магазин, там кръчма и се озовах в подножието на хълма на крепоста без да намеря отворе магазин. Нямаш голям избор и тръгнах нагоре, вместо обратно през селото. По средата на хълма стана тъмно. Това е ужасен край на ужасен ден… Така се надявах поне горе да няма никой, че да си опъна палатката на спокойствие и да релаксирам. Но не би. Множество паркирани коли и висока стена зад която се чуваша високи гласове ме посрещнаха. Намерих врата в стената и влязох и цялата умора от деня изчезна. Пред мен имаше работещ ресторант. Три минути по късно пиех бира, докато чаках кюфтетата и пържените картофки с блаженна усмивка на лицето.
