Когато преди около 30 години започнах да се занимавам със спелеология книжката „АБВ на техниката на единично въже“ на Петко Heдkoв като един от първите систематизирани български текстове, посветени специално на техниката на единичното въже (ТЕВ) в пещерното дело бе настолно четиво. Но дори тогава, издадената през 1983 г. книжка се чувстваше някак „олдскул“ и това особено се виждаше в приложената библиография, където повечето рефернтни материали бяха от 1965-1980-та и факта, че най-често се разпространяваше като ксерокопия. Много по лесно се намираше Вертикална Спелеология (Vertical Caving) на Майк Меридит (написана като АБВ-то през 80-те, но преведена много по-късно), а интернет даваше достъп до други материали, като например „OnRope“, но английският и американски приоми имаха „леки“ различия със френският модел приет в България и имаше (спорни) побългарявания. Но ТЕВ разчита на статичността и тази книжка показва ясно колко близка е тогавашната практика до днешната и колко много от терминологията, която ползваме сега, идва директно оттам.
Разделът за възлите в „АБВ на техниката на единично въже“ е сравнително кратък и по-долу го пускам почти дословно, а след всеки възел или група възли ще добавя Коментар за това как се казва/изглежда/работи съответният възел в по съвременен контекст, и какво точно се е променило.
5. Възли и употребата им в техниката на единичното въже
В техниката на единичното въже намират приложение само възли, които отговарят на следните изисквания:
- да имат голяма якост на опън;
- да бъдат устойчиви, т.е. при натоварване да не се саморазвързват или преместват спрямо дължината на въжето;
- да съответстват максимално на целите, за които се използват;
- лесно и бързо да се развързват независимо от диаметъра и състоянието на въжето — твърдо, меко, кално, мокро и пр.;
- безпогрешното им връзване да се усвоява лесно и недвусмислено.
За якостта на възлите в оригинала: Якостта се определя спрямо обявената якост на опън за съответното въже. При изпитания за привързване в двата края на образеца се прави по един клуп с изпитвания възел; при изпитания за свързване, възелът се завързва между клупове, направени с по-издръжлив възел.
5.1. Възли за привързване на въжето към отварящи се съоръжения и отворени опори (карабинери, скални издатъци и др.)
Осморка. Той е най-често употребяваният възел за привързване към закрепвания на въжета с Ø 10 и 11 мм. Якостта му на опън е до 55%. За предпочитане е краят, който ще се натоварва, да минава от горната страна на възела (фиг. 32 а). Така якостта му нараства с около 10%. Преди да бъде затегнат, витките трябва да се подредят успоредно една на друга, а не да се застъпват кръстосано; неправилното им подреждане намалява издръжливостта на възела.
Девятка. (фиг. 32 б) Въведен е отскоро в практиката към момента на писане на книжката. Това е възелът с най-кратка история, но с тенденция за все по-широко приложение в техниката на единичното въже. Най-ценното му качество е, че от всички използвани дотогава възли има най-голяма якост — до 70–74%. Използването му е особено целесъобразно за въжета с Ø 9 мм, чиято якост по начало е по-ниска от тази на въжетата с Ø 10 и 11 мм.
Единичен и двоен булин. (фиг. 33) Якостта и на двата възела е почти еднаква — до 52–53%. След завързването на единичния булин със свободния край задължително се прави контролен възел.
Пеперуда. (фиг. 34) Особено подходящ възел за привързване на въжето към основни и междинни закрепвания в отвеси, които не се дезекипират след всяко проникване и въжето се оставя за по-дълъг период. При екипирането на такива отвеси в клуповете се поставят кауши за предпазване на въжето от постоянно сплескване на едно и също място около малкия радиус на карабинерите и от протриване на обвивката. Възелът дава възможност за най-лесно и точно регулиране и затягане на клуповете, които се правят много къси, за да не изпаднат каушите. Якостта му е до 51%. Подходящ е и за привързване към междинни закрепвания на хоризонтални парапети, както и за направа на закрепвания във формата на Y.
5.2. Възли за привързване на въжето към неотварящи се съоръжения и затворени опори (таванни планки, скални халки, стволове на дървета и др.)
Осморка. Връзва се чрез промушване на въжето паралелно на предварително направена осморка на единичното въже, на известно разстояние от края му (фиг. 35 а). При промушването се следи витките да са успоредни една на друга.
Единичен и двоен булин. Единичният булин (фиг. 33 а) най-често се използва за привързване на въжето към скални халки, дървета и др. в началото на пропаст или отвес. При липса на повече клинове, въжени или стоманени примки може да се използва и за направа на междинно закрепване към скална халка чрез сдвояване на въжето (фиг. 35 б), поради опасност от протриване това е оправдано само ако е наложително да се окаже помощ или други неотложни действия. С двоен булин въжето може да се фиксира към таванни планки, когато не се използва карабинер (фиг. 35 в).
5.3. Възли за свързване на въжета и примки
Двоен тъкачески. (фиг. 36 а) Използва се за свързване на въжета както с еднаква, така и с различна дебелина, и за свързване на въжени примки. Има най-голяма якост — до 56% — от всички възли, които се използват за свързване на въжета.
Насрещна осморка. (фиг. 36 б) Използва се за свързване на въжета само с еднаква дебелина и за въжени примки. Якостта ѝ е до 47%.
Насрещен водачески. Лентов възел. (фиг. 36 в, г). Използва се за свързване на примки от въже с Ø 9 и над 9 мм, и на примки от ленти. Примки от ленти се свързват само с този възел, затова носи названието „лентов“.
5.4. Възли със специално предназначение
Самозатягащи се възли. Използват се обикновено при аварийни ситуации — ако някой от самохватите се повреди, загуби или не може да зацепва на кално въже. Якостта им е близка до обявената якост на опън на въжето, от което са направени, тъй като подобно на примка въжето работи двойно. Това позволява с достатъчна сигурност да се използват шнурове с Ø 5 и 6 мм. От познатите повече от 18 вида самозатягащи се възли, подходящи за техниката на единичното въже, са само четири: класическият самозатягащ се възел „Прусик“, кръстосаният самозатягащ се възел, неговата разновидност с карабинер — „арб“, и възелът с карабинер „Бахман“ (фиг. 37). При необходимост намотките на всеки от тях могат да се увеличат.
Амортизиращи възли. Връзват се на въжето, съединяващо основните с допълнителните закрепвания при дублирането им, и се използват в случаите, при които — ако основното закрепване се разруши — динамичното натоварване на допълнителното е неизбежно. Употребата им е особено необходима при работа с въжета с Ø 9 мм, както и с по-дебели, но с явни външни признаци за износване. Амортизиращи възли са пеперудата (фиг. 34) и водаческият (фнг. 38) възел.
Възли за импровизирани установки при транспорт на багаж и спасителни работи.
Спирачен възел. (фиг. 39) Чрез триенето, което става във витките му, се регулира движението на натоварено въже при спускане. Използва се при спускане по отвеси на пострадал или на тежък багаж.
Възел „реми“. (фиг. 40) Чрез поставяне на втори карабинер във витките на спирачния възел, той се превръща в автоблокиращ възел „реми“. При липса на достатъчно самохвати може да ги замести при направата на блокираща ролка за извличане на багаж или на пострадал. С махането на втория карабинер възелът отново се превръща в спирачен.
Възел „Маринер“. Използва се за направа на отклоняващо закрепване с примка и ролка при извличане на пострадал или на тежък багаж. Възелът „Маринер“ дава възможност при нужда примката да бъде развързана и свалена, докато въжето, което тя отклонява, е натоварено.
5.5. Помощни възли
Стреме. Има ограничено приложение в техниката на единичното въже. Използва се при направа на педал за свързването му с карабинера на водещия самохват, както и ако се наложи да се направи допълнително междинно закрепване на вече екипиран отвес, за което въжето не достига по дължина за „корем“ с възел девятка или осморка.
Котвена примка. Използва се за привързване на клуп, направен с осморка или девятка, към таванни планки, и на примки към отклоняващи закрепвания, когато не се налага поставянето на карабинер.
Да се запомни (оригинален текст):
- При направата на клупове в края на въжето, както и при свързването на две въжета или въжени примки — независимо от вида на използвания възел — дължината на оставащите свободни краища не трябва да бъде по-малка от 5 см.
- Единичният булин, независимо дали е направен с единично или сдвоено въже, задължително се осигурява с допълнителен контролен възел.
- За направа на самозатягащи се възли се използват по-тънки въжета от това, около което се правят.
Защо си заслужава да се чете днес
Голяма част от възлите в тази книжка от 1983 г. са задължителните за ползване и днес — осмица, деветка, пеперуда, двоен тъкачески, булин с две уши. Това говори добре за устойчивостта на техниката на единичното въже като метод, независимо от усъвършенстването на джаджите. Едновременно с това книжката пази и няколко детайла, които днес рядко се срещат систематизирани по този начин и показват, че дори традиционно утвърдени практики с времето се развиват за безопасността на практикуващите спелеология. Затова, ако тази книжка ви попадне в нета или сметнете този ресурс за полезен, най-добре се поинтересувайте за най-близкият пещерен клуб — там ще ви научат на актуалните стандарти за безопасност, а за историческата част си има отделни лекции.
Повече възли вижте под Етикет Възли или в Таблица на практични възли
