В последният ден на пътуването имах да измина около 100 км до дома, така че, без забележителности днес. Единствената цел, която имах бе да изкача прохода Витиня. Чудно. От 350 мнв до 960 мнв за по-малко от 15 км. Но преди да тръгна направих бърза разходка из руините на крапоста…
В Ботевградското поле избрах да удължа малко пътя, вместо да карам по главният път. И между Литаково и Ботевград, намерих пътя с най-много паметни плочи на загинали в ПТП на километър, който съм виждал. Скоро започнах изкачването и пътя завой след завой мързеливо се изкачваше под магистралата.
Малко (3-4 км) преди самият проход срещнах млада двойка с автомобил, които ми казаха, че старият път по които се движех е затворен от свлачище 200 м. по-нагоре. Имаше връзка с магистралата, но всичките коли и предстоящият тунел бяха риск, които не исках да поемам. Така че, реших да се пробвам със свлачището. Когато го стигнах, отдолу изглеждаше ужасно – тонове камъни и пръст. Добрата новина за мен, че бе дълго само около 25-30 м., свалих дисагите и започнах хамалските курсове. След четвъртият целият ми багаж беше от другата страна.
Скоро стигнах и самият Витиня и от там започна незабравимо спускане успоредно на магистралата. Минах 20 км за половин час и накрая видях Витоша и София. За съжаление, тепърва имах още 35 км…, но да след 5 дни и 400 км това пътуване приключваше…
