Старият римски път

Продължителност:	Тридневен преход
Преход:	47.83 км
Денивелация:	2213 м
Начало:	Кръстевич
Край:	Хисаря
Трудност:	🛈
Маршрут:	GPX/KML Kарта В Google

Как се стига:

Най-близкият областен град е Пловдив.

Хисаря

🡺🡸

Кръстевич

Хисар – с.Кръстевич – 40 мин. /с превоз/;
с.Кръстевич – хижа Бунтовна – 3 часа;
хижа Бунтовна – хижа Чивира – 4,5 часа;
хижа Чивира – хижа Фенера – 2 часа;
хижа Фенера – Хисар – 4 часа.

Желателно е преходът да бъде три-четири дневен, за да му се насладите изцяло. Маршрутът може да се раздели и на отделни малки отсечки като:

с.Кръстевич – х.Бунтовна – с.Кръстевич;
с.Кръстевич – х.Бунтовна – х.Чивира – с.Старосел;
Хисар – х. Фенера – Хисар.

Има и автобуси от Хисар до Кръстевич в 11,30 часа /без събота и неделя/ и в 14,15 часа всеки ден. От селото за хижа Бунтовна води 12 км автомобилен път. Освен това, има и пътека, по която за около 3 часа се стига до хижата. Тя започва северно от селото и се насочва към Адатепе местността Кюере.
Оттук започва изкачване, минава се през няколко поляни и се излиза на Конска поляна. Това е защитена местност с вековна букова гора. Ако вървите по главния път ще може да видите останките от древния римски път, по който са минавали войските и търговските кервани от Филипопол /Пловдив/ и Диоклецианопол /Хисар/ към северните части на римската провинция Тракия. Хижа Бунтовна има 80 легла, туристическа кухня, столова и купчийница с камина. Хижата е свързана с богатото историческо минало на този край. Сигурно ще ви направят впечатление монументалните паметници на хайдути и барелефа с Хвърковатата чета. На северозапад от хижата, за 1 час може да се изкачите до връх Вълк. Панорамата от него е пленителна и незабравима. На юг се диплят склоновете на Средна гора и се сливат с Тракийското поле. След него се възправят Родопите. На запад се вижда внушителната снага на Рила и нежните очертания на Витоша. На север се разтила могъщата Стара планина. Ако тръгнете на изток по билото на Средна гора за 4,5 часа ще стигнете до хижа Чивира. Тя се намира на 1370 м. н.в. на красива билна поляна. Разполага с легла за 100 човека, туристическа кухня и столова. През местността Гробовете на изток се тръгва към красивия връх Алексица. Наречен е на името на последния български болярин Алекси, воювал дълги години срещу турците. От него стръмна пътека се спуска към хижа Фенера, построена на югоизточния склон на връх Фенера на 1450 м. н.в. Според преданието, след падането на България под турско робство, години наред на този връх са палели огън, който светел като фенер, за да напомня, че Българско е още живо. Хижата разполага със 60 легла, туристическа кухня и столова. Около нея могат да се берат билки и горски плодове. На юг се намира връх Кози грамади, на който има останки от средновековна стражева кула и укрепление. В подножието на върха се намира древно светилище с оброчни камъни, върху които са се извършвали ритуални жертвоприношения. И пещера, в който царят-жрец се е оттеглял, за да се появи оттам осенен с изгрева на Слънцето. Такова е било орфическото ритуално сливане с Великата богиня Майка, която уподобявали на пещера или могила. В момента в този район се извършват археологически разкопки на уникален тракийски град. От хижа Фенера по добре утъпкан и маркиран път се слиза в Хисар. След този тежък преход, няма нищо по-хубаво от една гореща вана с минерална вода и глътка тъмно тракийско вино! Така както са правили римските войници, завръщащи се от дългия път през планината.