Около 50 автобусни линии на Градския транспорт на София покриват покрайнините на столицата и околните градове и села. Освен, че обслужват живущите в тази част на града, те са и удобна алтернатива за излетен туризъм и кратки разходки. Още повече, че с разширяването на Софийското метро, Градска мобилност реорганизира част от началните спирки на тези линии на станциите на Метрополитена.
Град Божурище и околните села намиращи се в подножието на Люлин планина са предпочитани предимно от велосипедисти, но и пеша по черни пътища може да се стигне до гр. Банкя и околните хълмове, които предлагат красиви гледки към Софийското поле и столицата. До самото Бужурище ходи линия 54, която тръгва от Метростанция Сливница.
До Банкя от Метростанция Сливница ходят няколко автобуса с различни номера, в зависимост от квартала на града, който е крайната спирка. 47 е до кв. Градоман, откъдето може да се качите към билото на планината или да тръгнете на изток към село Мало Бучино или на запад към кв. Михайлово, към който е автобус 48. От Михайлово е най-удобният начин да отидете до вр. Райлово градище или Дивотинският манастир Св. Тройца. Автобус 49 пък ще ви улесни ако искате да стигнете до красивият манастир Св. Петка над с. Клисура. Всички тези автобуси, плюс номер 42 (идващ от ЖК Люлин) спират и в центъра на града. За самият град и маршрутите и забележителностите около него, трябва отделна голяма статия, но цял ден или само мързелив следобед в района не е за изпускане при всяка възможност.
Бучинският проход разделя Люлин планина на два дяла, а село Мало Бучино в началото на прохода е изходен пункт, както за разходки към гр. Банкя, така и към Манастирски (Бонсови) поляни и Горна баня. В средата на прохода минава билната маркировка в планината, а в древни времена там е имало крепост охраняваща пътя, дала името на цялата местност – Караула. До Мало Бучино е автобусна линия 56 тръгваща от Метростанция Вардар. Източният дял на Люлин планина издигащ се над Горна баня е най-високият. Там се намира първенеца – вр. Дупевица. В подножието му са Манастирски поляни с едноименната хижа и манастира Св. Св. Кирил и Методий с църква от 1875 г.. До тук в почивни и празнични, дни два пъти на ден се качва автобус 103 от Автогара Овча Купел.
Към тази част на планината има интересни маршрути и от Владая. Селото е изходен пункт и за Витоша. Алеята свързваща Владая със Златните мостове е една от най-известните и приятни в планината. Автобусна линия 59 тръгваща от последна спирка на трамваи 5 и 19 в Княжево, свързва Владая и близкото Мърчаево със столицата. От трамвайната спирка тръгват и най-често ползваните маршрути от квартал Княжево към Тихият кът, Бялата вода и Златните мостове.
Кварталите Бояна, Драгалевци и Симеоново също са много често използван вариант за излети на Витоша.
До Боянска църква, отправна точка за ниската обиколна алея, Боянски водопад и езеро ходи 107. Макар че, тръгва от съседно Княжево, автобуса прави връзка с трамвайният, тролейбусен и автобусен транспорт на булевардите Цар Борис III, Никола Петков и Околовръстен път. Автобус 63 пък тръгва от кръстовището на булевардите Цар Борис III и Академик Ив. Гешов и през Националният Исторически музей и Резиденция Бояна се качва до последните къщи по Беловодски път и до местността Златните мостове.
Линия 64 свързва Центъра по Хигиена със Софийски Зоопарк преминавайки през кварталите Бояна и Драгалевци. От Зоопарка и Автостанция Хладилника тръгват няколко линии към планината. Линия 66 се изкачва до Хотел Морени до ски център Алеко няколко пъти на ден в празнични и почивни дни. Линия 93 пък стига до Долна лифтова станция на седалков лифт Драгалевци – Голи връх, а 122 до началната станция на кабинков лифт Симеоново – Алеко. Автобус 98 свързва Хотел Хемус и АС Хладилника със село Железница през Бистрица. Останалите автобуси към тези села тръгват от НСБАЛ по Онкология и Метростанция Г.М. Димитров. Това са 67 идващ от Семинарията до квартал Симеоново, 123 до Долна лифтова станция Симеоново и 69 до Бистрица и Железница. Освен за източните склонове на Витоша Бистрица и Железница са удобен изходен пункт за излети и към Панчарево и Кокаляне, а автобус 70 през последните стига до село Плана в сърцето на едноименната планина.
Едни от най-популярните линии за излетен туризъм са тези към Панчаревско езеро и село Пасарел – 1,3 и 4. Автобуси 1 и 4 са на кратък интервал и са най-удобният начин за достигане на селата Панчарево и Кокаляне.
Около езерото могат да се направят различни излети или да се тръгне нагоре в Лозенска планина. Автобус 3 продължава по Самоковско шосе и с него може да отидете до крепоста Урвич и манастира Св. Николай Летни в Лозенска планина или Кокалянският манастир в Плана планина. Село Пасарел е изходен пункт както за Лозенска, така и за Плана, а избора на маршрут зависи само от вас. За Лозенска планина може също да се използват и автобус 6 до село Герман и 5 и 7 до село Лозен. Село Герман е разположено до язовирната стена на Панчаревско езеро и предлага приятен и лесен достъп до планината и Германски манастир, а над село Лозен е Лозенският манастир и интересният връх Половрак.
С 5 и 7 също може да се посети и парка на Резиденция Врана. За автобуси 1, 3, 5 и 6 начална спирка е Автостанция Гео Милев, но с удобен трансфер на Метростанция Цариградско шосе, за автобус 4 – начална е Младост 1, а за 7 Гара Искър.
Интересен е маршрута на автобус 8, свързващ селата Герман и Кривина. Той е идеален за посещение на слабо известната Защитена местност Блатата и зоните по Натура в тази част на града.
Дали защото е в равнинната част на Софийско поле или по друга причина, този район е силно подценяван, въпреки богатото биоразнообразие. Други автобусни линии в за да стигнете тук са 10 и 14. Автобус 10 прави връзка със Софийското метро на станция Софийска Света гора, а автобус 14 свързва Автостанция Изток с Гара Искър през Враждебна, Кривина, Казичене и Бусманци.
Северно от Блатата са Източната част на Софийска планина и Мургаш с изходни пунктове за туризъм гр. Бухово, Кремиковци, Сеславци, Гара Яна и Желява. Автобусите в тази посока са 90, 117, 118 и 119. Всички те, с изключение на 90 тръгват от Автостанция Изток, който тръгва от АП Малашевци. Посещение в района си заслужава заради старите манастири, най-известен от които е Кремиковският, но и манастирите над Сеславци – Св. Николай и над Бухово – Св. Мария Магдалена и Св. Архангел Михаил също не са за изпускане. Над Желява има няколко интересни параклиса и обредни места, а селото е и удобен изходен пункт за Елешнишкият манастир. Освен до манастирите, от Бухово и Желява има и маркирани туристически пътеки в планината към върховете Готен и Мургаш.
В Западната част на Софийска планина е гр. Нови Искър и селата около него. Района се обслужва от автобуси с номера от 20 до 30. Тук също има интересни манастири за посещение, като Куриловският Св. Иван Рилски е най-стар и нтересен. До Кътина освен манастирчето Св. 40 мъченици са и Кътинските пирамиди, а в Балша са манастира Св. Теодор Стратилат и останките от църквата от 14 век Св. Петка. Начални спирки на линиите в района са Орландовци, Илиянци и Обеля. От Орландовци тръгват автобус 18 до Чепинци и (не)известната кула – етнографски музей, 20 към Негован, Чепинци и Локорско, леко странната линия 21-22 към Световрачене, Подгумер и Войняговци. До Световрачене, а след това до Гниляне и Курило ходи автобус 23. Линии 21-22 и 23, както и 24 четири пъти на ден могат да се използват за да се посети манастира Св. Мина.
От Автостанция Илиянци пък тръгват автобуси 25 и 29. И ако автобус 25 само свързва пътуващите с трамваи 11 и 12 с Требич и Мировяне, то 29 достига до село Балша, през Нови Искър и Доброславци. Дори да стигнете само до Доброславци, в центъра на селото голяма информационна табела, ще ви даде много идеи за разходка. През самото Илиянци също така минават и автобуси 26 и 27, като 27 тръгва от гара София Север и стига до Кътина.
Автобус 26, както и 30 и 31 правят връзка с метрото на Метростанция Обеля. Чрез линия 30 отново може да се стигне до село Балша, този път през Мрамор и Доброславци, а линия 31 достига до селата Житен и Голяновци.
Селата Мировяне, Мрамор, Житен и Голяновци са далеч от планината, но по поречието на река Блато. Интересни са самите села и църквите в тях, като Рождество Богородично в Житен е от 1920 г., построена на мястото на манастир от 13 век, а църквата Св. Троица в Мировяне е от 1871г.
Тези села също са удобен изходен пункт към гр. Костинброд или Волуяк и Божурище и приятно място за вело излети по черни или асфалтови пътища с минимален трафик.