До вр. Райлово градище

Планина: Люлин

Регион: Краище и Ихтиманско Средногорие

| Вело/пешеходен маршрут от Банкя през вр. Райлово градище до с. Мало Бучино

Продължителност:	Еднодневна екскурзия
Преход:	14.7 км 🡺
Денивелация:	635 м
Начало:	гр. Банкя
Край:	с. Мало Бучино
Трудност:	🛈
Маршрут:	GPX/KML PDF/JPG В Google
Тур. карта:	Излетник

Как се стига:

МС Сливница/Люлин

🡺

Банкя (СГТ автобуси 47,49)/(42) |

Мало Бучино (Автобус 56)

Още откакто ходих по синята маркировка в източната част на Люлин планина исках да я мина и на запад от Бучинският проход.Но знаех едно със сигурност – това е изоставена и неподържана маркировка. Въпреки това приемливо рано вече бях на метростанция Сливница от където тръгват автобусите за Банкя, Божурище и селата около тях. Ако не държите да стигнете конкретно до Градоман или Клисура в Банкя, а по-скоро да си спестите малко ходене от Центъра на града до квартал Михайлово – изходна точка за Дивотинският манастир и Райлово градище, направо отидете на спирката на автобус 42.

В центъра на Банкя, естествено първата отбивка бе до минералната чешма зад банята. Напълних топла вода в шишето и поех по стръмната улица. Скоро тя ме изведе до началото на Пътеката на здравето, която също е приятен за разходка маршрут от 6-7 км. маркировка има най-вече за него и отвреме на време червена за Дивотинският манастир. Все пак ома признаци, че е имало и синя маркировка, но на последната спирка на автобус 42 в кв. Михайлово не се подвеждайте по табелата и съмнително синьо-зелената маркировка. Зелена си е и наистина води до върха, но ако искате да направите подобен маршрут в обратна посока и да се върнете пак на тази спирка. Синята маркировка покрай гробището излиза на малко било и с обратен завой тръгва да качва към манастира и върха. Дотук вече бяха 4,5 км, даже повече. Малко след километър надясно отива пътя към манастира, а за върха е по билото. Синята маркировка започва да показва признаци, че не само е изоставена, а дори и умишлено премахвана. Нанесена на странни места лесно може да подведе. За да не се чудя толкова, аз просто продължих нагоре по билото към вр. Мелича без път и пътека конкретно. От самият връх изоставен път отново излиза на маркираната пътека за вр. Райлово градище, а долу между дърветата се виждаше и чуваше бившата хижа Люлин. Чуваха се най-вече мотори и пътищата в района са с доста и дълбоки коловози от тях. Чуваше се и чукането и употребата на строителни инструменти. Какъв ще е разултата от това чукане, аз лично не мисля да се интересувам при положение колко мотори и АТВ има в района. С толкова много черни пътища в планината и само 3-4 маркирани за туристи пътеки, факта че се кара предимно по маркировката ми е малко по-ган’о от комфортното.

Веднага се разбира, че си на вр. Райлово градище. Градище е, и камъни, тухли и други материали са навсякъде. А върха е най-панорамният от всички в близост до София. Виждат се както и вр. Дупевица, така и Витоша, Верила, Лъкатишка Рила и Мальовишка Рила. А на запад и северозапад от Коньовска планина и Осогово, през цялото Краище към Ком, Миджур и така нататък. Естествено вижда се и Софиското поле и Старопланинските Мала и Голяма планина, Софийска и Мургаш. Не мисля, че има някой който да изброй всички видими планини. Малко подсказка в момента бе снежната граница, коята подсказа кое е Кървав камък, Милевец, Руй. В посока Трън се вижда целият Гребен, че дори и Влашка планина.

След върха пътеката продължава в източна посока. Маркировките които се виждат са най-често жълта и зелена, на места и синя. Върха най-често се посещава от туристи качващи се от с. Люлин или Дивотино, като правят кръгов маршрут по немаркирани черни пътища. Затова и тези пътища са доста добре оформени и могат да ви подведът да тръгнете по тях. На километър и половина от върха, наляво се отделя зелената маркировка, която се спуска обратно към Банкя и кв. Михайлово. Тя е чудесен вариант, ако искате да направите кръгов маршрут от Банкя. Тук срещнах млад човек, който също спомена синята маркировка и нейното продължение оттатък Караула и Бучин проход. Аз лично вече бях загубил интерес да я следвам към Горна баня, все пак това бяха още около 15 километра и вече обръщах по-голямо внимание на жълтата маркировка към Бучино. Още повече вече 4-5 пъти трябваше да отстъпям от пътеката за да направя път на мотори. Двете маркировки вървят заедно още километър, където синята със стрелка тръгва на дясно на седловина между върховете Гола могила и Петрови орници, а жълтата по билото над магистралата излиза на гробищният парк до селото. Тук минава червената маркировка Горна баня – Мало Бучино – Банкя. По нея минаваме под мост на магистралата и влизаме в селото. Спирката не е далеч.

Синята маркировка в Люлин планина е странен случай. От една страна умишлено не се поддържа, че и се замазва с черна и бяла боя, а от друга има и други освен мен, които да искат да я следват. Като цяло цялата маркировка в планината трябва да се поднови, а ако офроудърите се фокусират върху безбройните черни пътища в планината за оформянето на маршрутите си, колкото и малка планина да е Люлин, ще има активности за всеки вкус. Вместо да се въртим в кръга – По-лоша маркировка – По-малко туристи – Повече МПС-та в планината, може да е Повече туристи – Съвестима туристическа инфраструктура – По-добра маркировка. Но едното е по течението, а другото изисква малко повече усилия…