Намирал съм няколко места в интернет, където да изброени проходите на Стара планина. Но всички те говорят само и единствено за тези, които са част от транспортната система на страната днес – т.е. тези с проходим за МПС път. Но прохода си е проход и независимо дали от вече неизползваният път през него е останало само обрасла пътека или частичен калдъръм, той все още може да се използва по предназначението си да пресечеш планината дори само да е пеша или с колело.
Ето и 40+ прохода на Стара планина / Балкана:
Връшка чука (355.5 м.н.в.) (ползван)
По-скоро седловина в подножието на едноименният връх и в самото начало на планината. Пътя е използван от незапомнени времена свързващ Дунава – Видин (Бонония), Арчар с Тимошката долина и Дардания.
Белоградчишки проход (Кади Боаз) (534.8 м.н.в.) (неизползван)
Също доста използван проход до 1885 г., като сега отново се изгражда удобен път и от българска и от сръбска страна за да се свържат Белоградчик и Княжевац.
Светиниколски проход (Чупренски проход) (1378.2 м.н.в.) (неизползван)
Локален проход не далеч от вр. Миджур, свързващ селата около Белоградчик с Западен Висок, а понякога използван (заради височината си не толкова като Белоградчишкият) за връзка между Ниш и Дунава.
Превалски проход (541.0 м.н.в.) (ползван)
Превалския проход е по скоро седловина между Язова планина, част от Старопланинската верига и Широка планина, част от Предбалкана свързваща Монтана, Берковица и Враца с Белоградчик и от там през по-горе изброените проходи със териториите сега в Сърбия.
Чипровски проход (Вража-глава проход) (1769.1 м.н.в.) (неизползван)
Прохода, преди наричан Вража глава, защото е в седловина на едноименният връх е свързвал Чипровска община/район в средновековието и по време на османското владичество с останалите части на юг от Средечко деспотство/Софийска кааза, от които Чипровци понякога е била част. От сръбска страна пътищата все още са в добро състояние почти до самият проход.
Комски проход (1818.9 м.н.в.) (неизползван)
Заради височината си, най-вероятно летен и локален проход, свързващ Берковица с Висок и Пиротска област. Информация за него се намира в много малко стари карти и затова точно къде се е намирал е трудно да се каже. Изходен пункт от юг е Горни Криводол досами границата и не далеч от Комщица, така че може и да е бил от двете страни на вр. Сребърна, но носи името на по-високият Ком. Това е, и вероятно най-високият проход в планината.
Всички досега изброени проходи (без Превала) се намират на граничната бразда между България и Сърбия.
Проход Петров хан, както до скоро се е наричал е първият на изток от границата и ползван и днес. Намира се на седловина между планините Берковска и Козница и Понор. И ако преди е минавал по-близо до Бракьовци (останките от т.нар. Исторически път) то сега пътя минаващ през прохода е изместен на запад покрай р. Нишава. Петроханският проход е третият и най-северен проход по т.н. Ломски път (шосе) свързващ София с Дунава, тъй като в тази част на България планинската верига е широка (север-юг) над 50 км.
Бучин проход (736 м.н.в.) (ползван)
Средният от трите прохода по Ломският път. Разделя Чепън и Мала планина, и от него по река Искрецка може да се стигне и до Своге и Искърският пролом на изток, а на запад Висок и Годеч. Вероятно е имало и четвърти път, който от Брезе или Бракьовци се е насочвал към Вършец и Враца.
Понорски проход (889,1 м.н.в.) (ползван)
Най-южният от проходите по Ломски път в най-източните части на рида Три уши, но кръстен на близкото село Понор и често се бърка с проход в едноименната планина. Началото на прохода е до село Белидие хан, където е имало хан/пътна станция … ъм дефакто винаги… и „слиза“ във високото плато Раниловско поле и подстъпите към Чепън планина.
Дружевски проход (Дупнивръшки проход) (843 м.н.в.) (ползван)
На северо-изток от Петрохан, планините Козница и Врачанска също се пресичат от проходи свързващи Искърския пролом с Врачанско. Все още използван от тях е Дружевският, който се намира на седловина между Козница и Врачански балкан и път свързва Гара Лакатник с Вършец.
Врачански проход (Згориградски проход) (1238,3 м.н.в.) (неизползван)
Вероятно доста използван в миналото проход, когато и Римските и Османските пътища са държали билата на ридовете над река Искър, но загубил значението си след прокарването на жп линията и пътя покрай реката. Сега е избягван заради голямата денивелация, която се преодолява от Искър/Згориград до него, тъй като е седловина в подножието на високият връх Бегличка могила. Все пак все още през прохода минава чудесен (кавичките са умишлено избегнати) черен път, който го прави прекрасна дестинация за пешеходен и маунтинбайк туризъм.
Всички тези проходи са на запад от река Искър и Искърският пролом. Първи по-известен проход на изток от реката е:
Витински проход (Чурешки проход) (998 м.н.в.) (ползван)
„Доскоро“ локален проход свързващ селата Чурек и Врачеш, изместил по-удобните си съседи на изток едва след постояването на АМ Хемус, която минава с тунел под него. Все пак пътя през прохода е използван за отклоняване на тежкотоварният трафик от магистралата или тунела при съответни обстоятелства.
Ботевградски проход (Арабаконашки проход) (963,6 м.н.в.) (ползван)
Арабаконашкият проход е използван векове за да свързва Софийската котловина с северна Мизия и градовете там. Макар и не толкова по-нисък от съседните Витински и Етроплолски проходи, той е по-лесно защитим и калета и окопи все още могат да се намерят около него. И за разлика от Витинският проход, който е изцяло в Мургаш планина, Ботевградският е на седловината свързваща Мургаш с Етрополска планина.
Етрополски проход (Стъргелски проход) (1413,7 м.н.в.) (неизползван)
Прохода, е изцяло в Етрополска планина между върховете Звездец и Етрополска Баба. Въпреки височината си, най-вероятно е бил доста използван във времената на Второто Българско царство, като най-удобна връзка между Средец (София) и Ловеч и Търново. Пътя макар и занемарен е запазен в по-голямата си част до началото на 20 век, след което почти няма споменавания за използването му.
Златишки проход (Кашански проход) (1379,4 м.н.в.) (ползван)
Кашана е проход разделящ Етрополска и Златишко-Тетевенска планини и свързваш градовете Златица и Етрополе. И не, най-вероятно не е споменаваният проход от битката през 1443 г., тъй като кръстоносците искали от София през Златица да стигнат до Пловдив и Одрин, но това е тема за цяла друга статия. Наименованието Златишки, също най-верояно е ново, тъй като повечето стари карти от преди 20 век, показват връзка между Златишкото поле и Тетевен, не Етрополе… Дори сега въпреки, че е част от първокласен път 37, пътя през прохода е трошокаменна настилка и повечето автомобили го избягват.
Косишки проход (Златишки (Пирдопски) проход) (1757,2 м.н.в.) (неизползван)
Седловина в подножието на двухилядника – връх Косица, където и до сега минава пътека (черен път) към Дивчовото и долината на Черни Вит и Тетевен. Тъй като няма карта в съвременните разбирания, която да показва точното му положение, то е чисто хипотетично. Освен тази седловина други силни, но по-високо разположени претенденти са Гьолджука или по-скоро Лъдженския превал над село Антон.
Богойски проход (1232 м.н.в.) (ползван)
Богойският проход е с подобни на Превалския функции и не пресича Старопланинското било, а разделя/свързва Балкана и Предбалкана. Намира се между планините Васильовска и Троянска и свързва Тетевен, Рибарица със Шипково и Троян. Излишно е да казвам, че този път е един от най-приятните за колоездене в страната.
Рибаришки проход (Тетевенски проход) (1497,8 м.н.в.) (неизползван)
Това е един от най-интересните и може би прохода за които най-много трябва да съжаляваме, че е забравен. Свързва долината на Рибарица с Карловското поле, като слиза до Христо Даново, където се събира с пътя през Троянският проход. Всеки бил в района на хижите Ехо и Козя стена, би разбрал сантимента, който е единствено към това, че е забравен, а не че не се ползва с активен в момента път. Все пак е една много добра идея за пешеходен преход, която би задоволила и най-претенциозните планинари.
Троянски проход (1530,9 м.н.в.) (ползван)
Троянският проход е най-високият използван в момента проход през Стара планина, свързващ Троян с Христо Даново и от там към Пловдив. Използван от една от най-важните пътни артерии в Римската империя, прохода е известен с пътните си станции не само в подножието, а и на самото му било. Въпреки високото си местоположение, този проход през почти цялата история на Балканите и Балкана в частност е един от най-важните проходи в планината.
Това са всички проходи от река Тимок до връх Ботев. Тези в източната част, ще бъдат покрити във втора част на статията, но преди това, ето няколко Почетни отбелязвания, за които няма достатъчно данни да са ползвани като проходи за пресичане на планината:
Козница (Заношка падина) (1683,4 м.н.в.)
Както споменахме за Бучин проход, най-вероятно път е отивал на северо-изток и през Заношката седловина в подножието на Тодорини кукли се е спускал към Вършец.
Влахина (1229 м.н.в.)
Факта, че селата от двете страни на билото на Голема планина заедно изграждат манастира Седемте престола означава, че е имало активни връзки – път между Огоя и Осеновлаг. Още повече и няколко карти от 18-19 век показващи главен път София – Огоя – Враца. Най-вероятно планината е била пресичана в мест. Влахина.
Ябланишки проход (1141,9 м.н.в.)
До средата на 90-те на почти всички пътни карти и атласи имаше път свързваш района на Огойска река и Ябланица с Литаково/Врачеш и Ботевградската котловина. И аз познавам не един ентусиаст тръгнал по този път. Повечето се върнаха безславно, а тези слезли в Ботевград, така и нищо не казаха, но път най-вероятно е имало някога. Въпроса е дали е на някоя седловина в Голяма планина между Бигла и Рудешки камък или е през седловината свързваща Голяма с Мургаш планина.
Мургашки проход (1387 м.н.в.)
Друг „легендарен“ път свързващ Софийското и Ботевградското полета подсича връх Мургаш. Сегашният път към едноименната хижа започва от Бухово, но старият път е бил по-вероятно от Желява или Елешнишкият манастир.
Климашки превлак (1070 м.н.в.)
Отделя рида Лествица от Златишко-Тетевенска планина и през нея минава пътека свързваща Дивчовото с Рибарица.
Лъдженски превал (1836 м.н.в.)
Лъдженският превал носи старото име на село Антон и е претендент за Оригиналният Златишки проход свързващ Златица с Тетевен, Ловеч и Търново.
Дерменкая (1521,3 м.н.в.)
Много вероятно е имало път свързващ Христо Даново/Кърнаре с долината на Черни Осъм. Дали е било заради манастирите по Осъм или пътя е продължавал към Априлци е неясно и в сянката на Троянският проход е тотално забравен и заличен.
