Превенция на остра височинна болест
1. Постепенно изкачване 2. Започване на изкачването най-много от 3 000м.н.в., а не придвижване със самолет или въжени линии до по-голяма височина. 3. Ограничено изкачване с максимална денивелация 300-500 м. 4. Един ден почивка на всеки 1000м. денивелация. 5. Изкачване на високо – нощуване на ниско – максималната достигната за
Самохвати – видове и предназначение
Самохватите са уреди, които ни помагат в изкачването по въже. Понятието самохват се използва в страните със славянски езици и идва от факта, че уреда върви в една посока, а в другата блокира. В другите страни е известно с името Ascenders – или изкачвалник, т.е. уред с който се изкачваме. Самохвата се използва в спелеологията за изкачване по единичното въже и в алпинизма за изкачване на вторият по въжето на големи стени. Това е осигурително съоръжение с първообраз и функции на самозатягащите възли.
Самохвати – предназначение
Както казахме поради механизма си, самохвата се движи само в една посока – посоката на движение на човека и блокира при връщане назад. Това става чрез зъбите в притискащия механизъм или само чрез притискане на въжето. В спелеологията преоритетно се използват самохватите със зъби, заради калта и водата, които задръстват въжето под земята и то става хлъзгаво и неудобно за работа.
По мястото в екипировката, където се ползват самохватите се делят на водещи, гръдни и крачни.
Водещи самохвати са тези, които движим пред или до нас. Свързани сме с тях, чрез осигурителни ремъци и така те са ограничени в хода си от тяхната дължина. То и това е дължината на нашето придвижване:
Осигурителните ремъци са закачени в задната част на самохвата, така че при изпускане или сядане в седалката да увиснем на него. При преминаването на наклонен или хоризонтален парапет всички самохвати имат място за карабинер в горната част при механизма, който да предотврати неговото неправилно натоварване и отваряне.
Изкачването по единично въже става чрез два самохвата на различно разстояние от седалката ни.
Водещият самохват е както казахме свързан със седалката ни чрез осичурителните ремъци. Под него се намира вторият самохват. При катеренето на стени обикновенно се ползва втори водещ с по къс ремък, а в спелеологията т. нар. Гръден самохват, който е включен директно в седалката. Движението става катоседейки в седалката и висейки на гръдният самохват (или вторият самохват) повдигаме водещият нагоре. Към водещият самохват имаме прикрепен прусек с клуп (педал) или стълбичка. Когато се изправим с крак в този клуп, гръдният самохват се придвижва нагоре по въжето и когато това стане можем пак да седнем и да увиснем на него. Така на изправяне и сядане се придвижваме по въжето.
За улеснение при изкачването и изправянето на въжето водещите производители на катерачни артикули създадоха и крачен самохват. Той се прикрепва на стъпалото долу и служи за изправяне на въжето по което се катерим.
Първа помощ при припадане
При продължителен престой на човек в задушно помещение, внезапно настъпила болка при травма, внезапна уплаха, рязка промяна в положението на тялото може да настъпи внезапен отток на кръв от главния мозък и загуба на съзнанието, което се нарича припадане. При загуба на съзнанието човек усеща притъмняване пред очите, световъртеж, шум
Разпределение на водата по време на поход
Преди тръгване жаждата трябва да е утолена. При първата и втората почивка (на първи и втрория час) не е желателно пиенето на вода , а само изплакване на устата. На третата и четвърта почивка се пие по 100мл. вода 5-6 минути след спиране. На половината от маршрута при по-продължителна почивка
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАГНИТНИЯ АЗИМУТ
Застава се с лице към наблюдавания предмет, компасът се ориентира и ако той има визирно приспособление, то се насочва към наблюдавания предмет. След това по скалата се отчита стойността на азимута в градуси (хилядни). ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕСТНОСТТА НА ПОСОКА ПО ЗАДАДЕН МАГНИТЕН АЗИМУТ Използува се за откриване на обекти на