На теория, границата по река Дунав с Румъния, е една от най-старите и непроменени значително след Освобождението. И за тези над 140 години колко острова по Дунав са български би трябвало да се знае детайлно. Но това се оказва колкото интересна, толкова и разтеглива тема. Защото броя на островите както се оказва зависи от това кого питаш, а той от своя страна на кои източници се позовава. Още повече че, не само броят им е различен, защото има дадени различно количество острови взето от стари и неактуални карти, но и зависи на същите тези карти, къде минава границата. А както се оказва, между картният материал, орфографското заснемане и официалната позиция на България и Румъния по този въпрос са все различни.
Определяне на речната граница между България и Румъния
Затова след като не намерих точен отговор, реших да взема всички картни източници за които смятам, че другите се позовават и да направя „малък“ екселски файл с всички настоящи, бивши и някой ден „бъдещи“ острови (имам предвид пясъчните наноси) и да сравня как са представяни и от чия страна на границата са. Тъй като се оказа, че единственият договор някога сключван за точно определяне на границата по реката е „Конвенцията за определяне речната граница между България и Румъния“ от 1908-ма година, както е записано и в настоящето българско законодателство, даде началната дата на това проучване. До тогава и за нас и за румънците е било ясно, че отдясно на борд на плаващите в талвега (линията на най-дълбокото) по течението кораби е било Българско (вкл. островите), а отляво Румънско и vice versa за корабите плаващи нагоре по течението. Затова ми е малко мъглява така раздухваната история с Магарешкия остров ака Божуреску, който е на почти километър през реката от Свищов, но от мерата на Зимнич го делят едни 10 метра вода и очевидно няма талвег. (Тъй като през 1908 е даден от „нормалната страна“ на границата, мога само да предполагам, че случката е станала вследствие всеобщата еуфория през 1885-86-та.)
Във Фигуративните карти към Конвенцията са дадени 99 (без тези в липсващия Лист 2) острова и наноса, от които 44 български, а за 3 е неясно.
Още тогава са били с ясното съзнание, че не само самата река Дунав, а и реките вливащи се в нея носят наноси, които променят не само талвега, но и самите острови, понякога правещи ги по-големи, понякога напълно заличавайки ги, а понякога намерили някакво ново препятствие (под формата примерно на потънал кораб) създаващи напълно нов остров. Затова в тази Конвенция е записано, че двустранна комисия трябва да се събира на 10 години и да пречертава границата, ако трябва от една или друга страна на променен остров. За съжаление, малко след подписването идва поредицата Балкански войни и Първата Световна, след която и Ньойският договор, които според всички освен за България заменя всички досегашни договори свързани с границата. Така че, тези комисии не се събират никога. А реката си тече…
Съпоставка на картите между 1908 и 2024
На базата на Фигуративните карти към Конвенцията за определяне речната граница между България и Румъния и на тяхната основа, добавих в същите отрязъци и следните карти – Топографска карта на ГЩ на Съветската армия с добавени границата по същата карта и тази от 5000-ната карта ЕТК на България, OpenStreetMaps графичната карта с границата между България и Румъния според същата карта плюс границата дадена в Google Maps картите и приложения. И като последна реперна точка за сравнение върху орфографкото аеро заснема на повърхността на България от 2021 година са дадени границите между България и Румъния според държавните им кадастрални ведомства. Така имаме 4 картни основи и 7 гранични линии.
На всяка от картите са дадени с номер плюс име отдолу, всички налични острови през годините в даденият участък, като поставянето на номера не отразява позицията им в съответната държава, а най-добрата видимост къде са.
ЕТК 5000 и Съветските щабни карти
Близо 50 години след договора за речната граница в обращение влизат две много популярни и днес карти. Това са българската едромащабна топографска карта (ЕТК) на цялата страна започната 1952 в мащаб 1:5 000 и навлезлите в обръщение военни карти в мащаб 1:50 000 на Съветската армия. Интересно е, че макар и създавани по едно и също време, ЕТК е чисто български проект, със специално създадена проекция BGS70k5 на базата на датум Красовски 1940 и не излиза и милиметър от държавните граници. Картата е толкова подробна, че и сега за землемерска или геоложка справка, държавата издава заверени листове от нея.
И според ЕТК от българска страна на границата има 68 острова.
От друга страна Руските топо карти в мащаб 50 000 са просто увеличение на 100 хилядните военни такива от 40-те, като за България се ползват за основа явно Българските Военни карти от 1933-та. И тъй като през 1933 в обръщение са били още гомеият юс и широкото е, освен че предават картна информация с 20 годишна изостаналост, се оказват и с нелеп превод на някои по-специфични думи и локални термини. Мога с дни да меля за „Бѐла си ми Руске, хубава, Руске ле, мила мамина“ и куп други села (виж картата с имената на селищата от началото на 20-ти век) и върхове, но да го оставим за друг път. Все пак няма съществени разлики с ЕТК, освен в случаите, когато е дадено грешното име на грешния остров и за това е поставен от едната или другата страна на границата. От 112-те острова 66 са български и за 2 е неясно от коя страна на границата са.
Google Maps и OpenStreetMaps
И OSM и Google Maps имат своите хардкор фенове. OpenStreetMaps е наистина мощна платформа даваща възможност на всеки местен да добави подробности на картата, които само в този район знаят – имена, тайни пътечки и т.н., Но това е и слабата страна на тази платформа. Защото тя като основна информация е напълнена първоначално или с умисъл от точно горепосочените Руски Военни карти с произтичащите от това вече споменати негативи. А прехвърлящите от тези карти на OSM или не са местни, или никога не са поддържали пътека чиста. Аз лично загубих вяра в OSM (и добрите намерения) след като на велотрипа по ЕвроВело 6 между Русе и Батин повече аз носих колелото си, отколкото то возеше мен.
От друга страна Google Maps използват „официални данни“, най-вече от картни източници от САЩ. Или поне така бе доскоро. Отворените данни представяни от ЕС комисии и институции в областта на екологията, селското стопанство и туризма, както и данните, които Google сами събират за локалните бизнеси, правят тази карта една от най-точните за България.
Разликите между тези две карти са много добър пример за това как световни институции и държави виждат нещата, за разлика от локалните общности и индивиди. Още повече, както споменах особено за границата между България и Румъния, в OSM е прекопирана тази от реферирани руски карти и няма нищо общо с каквато и да е държавна институция, от която и да е страна на реката. А избора кой остров към коя държа да е, явно е персонален (имам предвид на даден редактор на картата).
За Google Maps има 57 български острова и за 8 е неясно от 105 общо, а според OSM 67 и 1 неясно (ама е ясно де) от 106 общо.
Което и води до цели 68 острова в „български води“ според OSM, брой споменат и в Wikipedia, което е колкото са в ЕТК 5000, но това е с топологията от преди 70 години…
Разлики между Българския и Румънският кадастър
Има една основна разлика между кадастрите в България и в Румъния. И това е структурата на изграждане. Прави впечатление, че държавата ни без допълнителна мисъл просто добавя общинските кадастри и кое докъдето стигне. Т.е. изгражда кадастъра от вътре навън. Това оставя части от острови и даже цели такива извън границите, по елементарната причина, че всеки общински землемер не вижда „келепир“ и защо да се занимава със защитените или държавни (под опеката на дадено министерство) територии. Това най-добре се вижда при островите Добрина и Средняк, както и по границите на общините Никопол и Тръстеник. Ако се вярва на общинските администрации, човек спокойно може да основе своя държава на островите Сръбчето и Айдемир. Също така, както споменах по-горе все още за детайлни справки се използват ЕТК 5000 картите, въпреки че още 1908-ма година с големи букви в договора е записано, че трябва да се правят корекции на всеки 10 години… Затова и според границата на АГКК български са 56, а за цели 7 не е ясно от общо 105 острова и наноса.
От друга страна, Румънският кадастър изглежда сякаш се изгражда от вън на вътре. Т.е. спазва пирамидата на йерархия. Затова препоръчвам на всеки правещ справки по темата да използва дадената от тях граница (shp, kml) за референция и малко повече се доближава до тази от 1908 като конфигурация. Все пак и тук има острови, с неясна държавна принадлежност 12 (повече от колкото в бг кадастъра) заради движението на наносите, 42 са еднозначно Румънски, а 51 са напълно български.
Екселска таблица с данни
Ето и самата таблица. Каквото съм видял, това и съм отбелязал. Най-малкото защото не е моя работа да решавам чие-чио е. Или какво -какво е. Да, преди да се каже колко са българските острови, трябва да се каже кои всъщност са острови. В номерацията при картите и тук в бледо-жълт фон съм посочил временните наноси според Corine, но това е система ползвана от МОСВ, а МРРБ както споменах по-горе разчита на 70 годишните ЕТК (които надявам се, се обновяват), а военните… те си знаят, но дано да не е на OSM карти. Така вече ще може да каже дори един остров да е променил местоположението си, кой е и откъде на него минава границата, а островите разделени само от канал от брега да си станат част от брега (в таблицата бледа магента).
А има ли смисъл от това мое-твое?
Като вътрешна граница в ЕС, колко острова са български и колко румънски, не вълнува Външните министерства на двете държави. Би трябвало да вълнува обаче Еко и Транспортните министерства и куп други институции фокусиращи се върху конкретна тема. Както и местните общини, защото Дунавските острови и изобщо самата река дават прехрана на местните, не само с риболов, но и като източник за напояване, туризъм, бизнес. Самите острови са уникална екосистема допринасяща за биоразнообразието, както в тях, така и във водите около тях. Дали местните рибари ще продължават да се хвалят, че „нощували оттатък“ или ще се погрижат за това, което общността им има и държавата ясно застава, че това наистина е на тази общност, зависи от всички в наниза. Не от един редактор в една картографска платформа.
