Втората част на проходите на Стара планина включва тези на изток от връх Ботев. Първата част за проходите от Връшка чука до Троянският проход може да прочетете тук. За съжаление като жител на западната част на страната съм нямал много възможности за излети и туризъм в Източната Стара планина и тук ще има доста по-малко снимки.
Започваме с един от най-красивите проходи в планината:
Русалийски проход (1563.0 м.н.в.) (неизползван)
Колкото и да изглежда странно планината да се подсича под най-високият й връх, Русалийският проход е с богата история и отдавна използван. Самият Калофер, макар сега свързван само с Ботев и Бяла река, всъщност е основан като селище за охрана на прохода и бързо се е разраснал (макар легендата да е, че заселниците му „обещали“ да не нападат керваните). Освен вр. Ботев по пътя през прохода където върви черен трошо-каменен път, се виждат и Голям Кадемлия, Марагидик и още от най-високите върхове в района, както и красивия водопад Кадемлийско пръскало.
Ясенски проход (Химитлийски проход) (1385.9 м.н.в.) (неизползван)
Ясенски проход (сега) (1230.9 м.н.в.) (неизползван)
Ясенският проход е проход, който с времето и обслужваните пътища е променил крайната си дестинация и сега живее „втори“ живот. Първоначално пътя през прохода, наричан и Химитлийски, от село Ясеново след изкачване на билото покрай река Лешница е минавал през седловина под връх Корита и се е спускал към село Стоките (името на селото вече има смисъл, нали?) и река Росица. Вече по нея е продължавал на север.
Но с времето пътя през седловината е замрял, а габровските села изкачващи се все по-нагоре в планината, а и с увеличаване на трафика към Узана поляна (преди 100-200 години използвана като високопланинско пасище, а не за център на страната и фестивали) и свързването на Габрово с пътя от прохода е променило и посоката на керваните през него. Затова пътя и днес през прохода може донякъде да се ползва дори от автомобили. От Ясеново до билото има черен път с приемлива проходимост, който при хижите Партизанска песен и Хлебна се свързва с асфалтовите пътища прокарани за обслужване на туристическата инфраструктура в местност Узана и водещ към Зелено дърво и самият град Габрово.
Шипченски проход (1192.2 м.н.в.) (ползван)
За съжаление Химитлийския проход има много по удобен и известен съсед, който е откраднал целият трафик и слава за себе си. Това е Шипченският проход, използван от незапомнени времена като най-пряка връзка на Дунава с Тракия. Прохода се свързва както с имената на няколко римски императора, така и дори с Александър Македонски. Тъй като сега прохода е част от първокласната пътна мрежа и все още важна и бърза връзка, когато трафика се измести в тунела под него, той ще стане по-туристическа дестинация и то не само заради храм-паметника Шипка, който е на него.
Верейски проход (1335.6 м.н.в.) (неизползван)
Съществуването на този проход за съжаление се намира предимно в исторически хроники (и то в 1-2 само, най-известна тази за мощите на Михаил Войн и Потука, но това е друга статия) и няма много реални доказателства за съществуването му. На теория е свързвал Казанлък с района на Трявна (Плачковци) и по сегашните карти може би е ползвал пътя към връх и хижи Бузлуджа, но много вероятно да е ползвал и Стара река за прехвърляне в района на връх Бедек. Макар да има подобен пример – Ясенски проход, основен проблем за Верейският проход е, че е прекалено близо до прохода Шипка и си остава една от историческите загадки на България.
Още повече, че освен че се намира до Шипченският, е и до друг известен проход с който може би е идентичен, а именно:
Прохода Дъбник – независимо дали е наричан
Мъглижки проход (1060.8 м.н.в.) (неизползван)
Дъбовския проход (Яйкалийски проход) (952.7 м.н.в.) (неизползван) или
Тревненски проход (958.8 м.н.в.) (ползван)
са един и същи проход на който просто началната и крайната дестинации са се променяли във времето. И то винаги по диагонал. Сега с построяването на пътя и жп линията през Кръстец се е оформил и крайният му вид от Дъбово до Трявна и вече няма нищо общо с по-големите Мъглиж/Казанлък и странно разположеното посред нищото село Станчов хан…
Прохода на Републиката (Хаинбоазки проход) (696.5 м.н.в.) (ползван)
Хаинбоаз е проход между Тревненската и Елено-Твърдишката планини и въпреки всички добри думи, които могат да се чуят за него сега, не се е радвал на особена популярност преди средата на 20 век. Да, сега е най-бързата връзка между Русе (Дунав мост) и Капитан Андреево (граница Турция), но преди е бил превал даващ връзка между малкото село Хаинкьой (Гурково) с малко по-голямото Войнежа (Вонеща вода) и е бил толкова усоен, че малцина са решавали да замръкнат в района.
Твърдишки проход (Хайдушко-чукарски проход) (1049.3 м.н.в.) (ползван)
Това е проход пресичащ централната част на Елено-Твърдишка планина и затова е наричан по върха който подсича – Хайдушки чукар, свързвайки съответно градовете Елена и Твърдица. Сега върха е преименуван незнайно защо Хайдушка песен, а прохода е Твърдишки – извинявайте жители на град Елена.
Ако се вярва на ГИБИ, прохода е бил с по-скоро военно, отколкото със стопанско значение, служейки за байпас/резерва на много по важният съседен:
Проход Вратник (Сливенски проход) (914.2 м.н.в.)/(Железни врата) (1110.0 м.н.в.) (ползван)
Сегашният проход намиращ се на седловина свързваща Елено-Твърдишка и Котленска планини, макар и той да носи името Вратник, не е старият оригинален проход наречен Железни Врата. Двата прохода се намират на 3-4 км един от друг и просто служат на съответните пътища спрямо епохата. Всъщност Железни врати (по примера на Траянова врата между Софийско и Тракия) е бил наистина официалната порта по истинският Цариградски път между двете столици (Търново и Константинопол) през Второто Българско царство. Ако Ганьо Балкански беше живял през 13-14 век, нямаше да говори за Солун със същият плам както за Агликина поляна…
Сливенски проход (822 м.н.в.) (ползван)
Макар че често прохода Вратник е наричан Сливенски, истинският Сливенски проход е на седловина между Сливенска и Стидовска планини на североизток от града. През него преминава път свързващ град Сливен със село Ичера и долината на река Луда Камчия, където реката оформя уширение между Котленска, Върбишка и Стидовска планини. Тук заради тази долина между Северна и Южна България имаме цели три прохода:
Котленски проход (666.0 м.н.в.) (ползван)
Котленският проход се намира на север от едноименният град и е на седловина между Котленска и Върбишка планини. Не трябва да се бърка с Демир капия – пролом по река Котлешница на юг от града, макар и двете места да са били еднакво охранявани и недостъпни. От тук пътя се е спускал на юг и между Градец и Аврамово е минавал през Стидовска планина през
Мокренски проход (Аврамовски проход) (451.0 м.н.в.) (ползван)
Сегашният път вече се спуска плавно към село Аврамово (старо име Мокрен, ако се чудите за името на прохода), но старите серпентини все още се виждат като черен път и ако минавате от там с маунтинбайка, може да се отбиете за едно бързо 150 метрово спускане… Още повече, едно от малкото запазени естествени езера – Скаленското езеро (макар и осъвременено) на самата премка си заслужава вниманието.
Марашки проход (260.0 м.н.в.) (ползван)
Последният от трите споменати и се намира на седловина между най-южните издънки на планината в района ридовете Гребенец и Терзийски байр. Всъщност това е проход по лична преценка на всеки минал го, тъй като в момента пътя следва пролома на реката между двата рида. Преди наистина си го е имало, но е бил изцяло в Гребенец и е свързвал Пъдарево, Седларево и Трапоклово, но най-вероятно със съвсем друго име.
Върбишки проход (887.8 м.н.в.) (ползван)
За Върбишкият проход намиращ се на седловина между Котленска и Върбишка планини, можем да кажем същото както за прохода Вратник, но съответно към Първото Българско царство. Прохода сега най-вече се свързва с проведената там битка и историите за старобългарската традиция за изработка на излишно екстравагантни чаши за вода (ябълков сайдер според други истории). И докато историците могат да се чудят коя от двете истории е по-вероятната (за чашата или за сайдера), ние можем да се чудим, защо Никифор напускайки Плиска „по най-прекият“ път към Константинопол не е избрал
Ришкия проход (Чиликавашки проход) (409.9 м.н.в.) (ползван)
Прохода макар и да пресича Върбишка планина в по-централната й част е наполовина по-нисък и доста по-използван в древността от Върбишкият. Освен по-нисък, прохода е и по широк т.е. по-труден за отбрана и засада….
Наречен е на близкото село Риш и сега през него минава второкласния път 73 между Шумен и Карнобат. Все пак за да се стигне до Карнобат, независимо дали от Ришкият или Върбишкият проходи, трябва да се мине през:
Карнобатски проход (315.0 м.н.в.) (ползван)
Между долината на Луда Камчия и Тракийското поле лежат Карнобатска и Стидовска планини. На седловината между тях е и Карнобатския проход. Наистина няма, какво толкова да се каже за този проход. Може би единствено е хубаво да се отбележи, че и сега между него и близкото село Подвис има 4 км прав като конец „път“, а местността върху която е той се нарича Големия синор – най-вероятно част от мащабно отбранително съоръжение.
Айтоски проход (392.8 м.н.в.) (ползван)
В източната част на Карнобатската планина на седловината свързваща я с Айтоска планина се намира и Айтоският проход. Това е изхода от Стара планина на пътя преминаващ през Лудокамчийския пролом. Това е същият път, който минава покрай Чудните скали до яз. Цонево и след Дъскотина напуска реката, минава през долинното разширение на Хаджийска река и минавайки през седловината директно влиза в град Айтос. И прохода, и пролома са интересна туристическа дестинация, макар лично да не мога да потвърдя безопасността и комфорта на каране на велосипедистите, ако тръгнат с колелото по този път.
Дюлински проход (Айваджишки проход) (434.7 м.н.в.) (ползван)
Това е предпоследният проход на Стара планина на изток и въпреки, че е нисък е с доста ограничено ползване от МПС-та. Което не го први удобен за пешеходци и колоездачи обаче.
Ако в древността пътя свързващ римските пътни станции Скатре и Казалет е минавал по билото на Еминска планина, много вероятно да е ползвал този проход (но по скоро е било в района на селата Голица – Козичино). Дори сега от Голица до град Обзор по билото може да се проследят валовете и други укрепления защитаващи последни два прохода на Стара планина.
Поморийски проход (Бански проход) (445.7 м.н.в.) (ползван)
Макар и „по-близко“ до морето, последният ни (от запад на изток) проход през Стара планина не е най-ниският. Той е дори по-висок от западният си съсед Дюлинският (с цели 11 м.). Нарича се Бански по село Баня през което минава или Приморски, тъй като през него минава главен път 9 (Е87), който върви в близост до крайбрежието и свързва Бургас и Варна. Първокласeн, първокласeн, колко да е първокласен, па и крайморски, това е най-гадното място да бъдете с велосипед в цялата страна. Имам навика да снимам важните неща, дори да не ми харесват и след няколкодневно търсене установих, че нямам ни една снимка на прохода за разлика от „недружелюбният“ за туринг път към Емона.
И последно отклонение за „главен път 9“, ако някой от някое министерство вземе, че прочете това – 90% от Каращите по ЕвроВело 6 Покрай Река Дунав, предпочитат да слязат до Варна за влак/самолет вместо да отидат до Букурещ. Част от тях слизат покрай брега към Малко Търново и Истанбул. Почти никой не повтаря. Защо ли!
Както казах за Дюлинският проход, тази ниска част на планината е имала изградена над 30 км защитни валове и стени за охрана и най-вероятно през прохода е минавал и така известният римски път Виа Понтика.
Та това са проходите през Стара планина от Връшка чука до Емона.
И тук обаче ще добавим няколко Почетни отбелязвания за района между връх Ботев и нос Емине.
??? (Телето) (1022.9 м.н.в.)
За вас майтап, за мен истина, но Елено-Твърдишка планина може да се премине по черен път през седловината Телето, в подножието на връх Бела Крава. Това е твърде близко до прохода Вратник и никога не се е считало за проход в истинският смисъл на думата.
Ръжите (855.4 м.н.в.)
Дали защото е прекалено близко до Вратник отново (но от изток) или защото сравнително скоро е изграден път, но от пътя идващ от Сливен през Сините камъни и връх Българска към старият проход Вратник, при махалата Ръжите се спуска път към долината на Луда Камчия и от там към Котел.
