Събудих се рано с добро настроение. След бърза закуска и леко бутане обратно към пътя, стартирах в 8:00 и в 8:30 вече паркирах пред Бачковският манастир. Понеже беше събота и през деня щеше да има свадба, служба или някакви църковни неща, хора влизаха и излизаха постоянно с разни неща. Поснимах половин час и продължих по пътя.
Следваща беше Асеновата крепост над Асеновград. Малък приятен път се изкачва по хълма, с много чешми и много популярен за сутрешен джогинг сред асеновградци. От пътя и крепоста има красива гледка. За самата крепост има входен билет, разходите по които реших да спестя и наснимах само от вън и използвах WiFi-то да пратя съобщение до вкъщи и приятели.
Понеже беше 10:30 направих втора закуска в Асеновград – баничка с боза и хванах краткият, но ужасен път между Асеновград и Пловдив. Принципно пътя е достатъчно широк… за автомобили…, но не и за велосипеди.
Обичам Пловдив, любим град ми е, но скоро след като влязох в града почнах да се чувам некомфортно по натоварените улици, без условия за колоездене. След малко лутане стигнах центъра. Исках, както всеки път посещавайки Пловдив да се кача до кафе Арена, но с този хаос по улиците предпочетах да напусна по скоро. Обядвах на брега на Марица и продължих по пътя си.
Първо тръгнах на север по пътя за Карлово и след това в село Дълго поле се отклоних на северо-запад към Житница и Паничери. В Тракийската низина е много по горещо от Родопите и спирах във всяко село за студена вода или сладолед. Дори направих почивка на сянка от 2 часа и половина в ранният следобед. Около 19:00 стигнах село Старосел – моя цел за деня и директно се насочих към луксозният хотел и винарна между селото и гробницата.
Непосредствено до оградата на хотела си намерих закътано местенце за палатката и направих лагер. 90 км за деня, повечето надолу или по равно…
