Старосел и Копривщица - ВелоРодопи 2014 ден 7

Проблема, когато избираш място за лагер уморен е, че избираш първото възможно място. На сутринта видях, че съм бил на стотина метра от първият от храмовете в Старосел. С хубав паркинг, параклис и място за палатка. Ако ще кампингувате в района, горещо препоръчвам да е около храма Хоризонт. Но преди да разгледам този храм, отидох до голямата гробница, като оставих колелото до будката за картички и сувенири.

Има защо това да е едно от най-известните места с Тракийски останки и съжалявах, че не съм го посетил досега. Впечатляващо е. Прекарах половин час в гробницата и може би още толкова отвън, докато не започнах да се притеснявам за незаключеният велосипед на фона на увеличаващите се туристи. Тръгвайки обратно за Старосел, разгледах подробно и храма Хоризонт.

От Старосел пътя е приятен и дори леко скучен, докато на няколко километра от Стрелча ме настигна първата буря по време на пътуването ми. Видях облаците и дъжда отрано и спрях да се подготвя. Съблякох тениската и панталона и продължих да карам с якето за дъжд и велоклинчето. Голямо притеснение в дъжда бяха колите по тесният лакатушещ път. Като всяка лятна буря и тази продължи не повече от 10 минути и свърши с пристигането ми на табелата на Стрелча. Обух сухите панталони и реших да се насладя на небето след буря и дъгата и спрях на първият магазин за бира.
По принцип очаквах повече от града, но пък признавам, не прекарах достатъчно време да го разгледам. Така че, като изпих бирата продължих по пътя знаеки, че започва тежката част от деня. Между Стрелча и Копривщица пътя изкачва билото на Средна гора. За 10 км. се изкачват 630 м денивелация, но не е страшно катерене. Все пак имах нужда от два часа и две почивки за да стигна билото. От тук е приятно спускане с красиви гледки.

Когато пристигнах в Копривщица, първо отидох до центъра да потърся Туристическият Информационен център. Беше затворен, но до него имаше табло с хотелите и забележителностите, намерих къде е една от Туристическите спални и отидох там. За мой късмет или пък не, бях единственият посетител на хостела и жената там ми даде ключовете от цялата сграда и си отиде в къщи. Взех си душ и тръгнах из града да намеря ресторант и интернет за край на деня…