| Веломаршрут Велинград (Каратепе) – Юндола -Белово – Долна баня
| Веломаршрут Велинград (Каратепе) – Юндола -Белово – Долна баня| Продължителност: | Еднодневна екскурзия |
|---|---|
| Преход: | 100 км |
| Денивелация: | 1606 м |
| Начало: | Каратепе |
| Край: | Долна баня |
| Трудност: | |
| Маршрут: | GPX/KML В Google |
| Тур. карта: | Домино CartGeo |
Как се стига:
Велинград Костенец
Днес се събудих с усещането за „третият ден“. Третият ден от пътуването, който е най-странен, труден или вдъхновяващ. Зависи в коя част на деня си. Макар че, бях тръгнал вчера от Беглика, с колелото из Родопите (ВелоРодопи 2016) това ми беше трети ден на път. И очаквах днес интересни неща да се случат.
Определено на Каратепе можех да откарам дни, просто лежейки на тревата, вдишвайки дълбоко аромата на билки, сено, прясно нарязан чам, опитвайки се да различа различните тонове на чанове и кое е Газ-ка и кое Уаз-ка… Но трябваше да се спусна към Велинград и да продължа. До Велинград имах около 25-26 км. На същият този път (последните 12 км) излязохме от Красава на тазгодишното каране на Sofia Bike (все още не описано, но започвам да пиша) и определено му се насладих. А оказа се, че по-дивата и живописна част от пътя е била между Каратепе и разклона за Красава.
Тръгнах малко преди 9:00 и след час влязох във Велинград. Ако не знаеш, няма как да разбереш, че за центъра на града при Клептуза трябва да минеш през линията. Иначе отиваш на „околовръсното“ и заобикаляш града. Аз пропуснах отбивката за втори път. Разбрах грешката си няколко стотин метра по късно и по добре утъпкана пътека през поле от боклуци се включих в правилният път. Батерията на телефона ми беше поизпразнена и реших да седна в някое заведение за да се зареди. Имаше избор, но случайно или не направих грешният. Още повече, поръчах преди да попитам „дали ще е удобно, да включът теефона ми“… Сервитьора отвърна без да се замисля или поне провери – Няма къде… Загубено време. Допих и след още малко въртене из града (успях да загубя цял час и половина в него) тръгнах по пътя към Юндола. Пътя е хубав, нов, достатъчно широк, но с постоянно изкачване. С вътрешните скорости и недостатъчната първа скорост спирах десетки пъти за 18-те километра от центъра на Велинград. Аха, да се отчаям и обърна колелото за да се спусна към Септември и стигнах Света Петка.
Това бяха най-мизерните и прекършващи духа два часа и половина в които изминах не повече от 10-12 км. Осъзнах, колко много физически и психически ме е уморил детският лагер и се почуствах безсилнно глупаво, как в очите на приятели, роднини и родителите на децата, ние инструкторите сме на айляк, игри и закачки по време на такъв лагер заради усмивките на децата…
Седнах на пейката на местната спирка и запалих цигара, разтривайки уморени крака. Срещу мен, три баби помакини чакаха превоз към града. Обикновенно на вело пътешествия така натоварен, ако не се обаждам минавам за чужденец. И хората спокойно си говорят, мислейки, че не разбирам. Обикновенно не ми харесва чутото, но днес разговора за сирене, сено, индийски сериали и внуци беше забавен. Бабите са си Баби навсякъде. Респект.
Смятах, че ще катеря още поне час, ако не и повече до Юндола, но след има-няма тридесет минути и стигнах табелата. Това селфи си го заслужих. Както и бирата в първият магазин.
Цял ден ме преследваха облаци, и чувах тътен ту от ляво, ту от дясно. Докато пиех бирата се опита да прекапе, но нищо сериозно. И този път нямаше проблем да ми се зареди телефона. И докато го чакам, може би сега е времето да обясня и заглавието. От Път 37 малко преди Доспат през Сърница за Велинград върви път 843 – пътя по който предишният ден и тази сутрин се движих. От Звъничево (Пазарджик) покрай теснолинейката (или беше обратното – теснолинейката се движи покрай този път) през Велинград и Юндола пък е път 84 за Разлог. Когато обмислях вариантите за връщане, всички включваха минаване през Сърница, но питанката беше за след Велинград. Вариант 1 беше да сляза покрай Чепинска река към влака и Септември. Вариант 2 бе да продължа по път 84 през Юндола към Якоруда и Разлог, а от там към Симитли и още ден-два до София или влак. Вариант 3 – от Юндола надолу към Белово и от там я през Момина клисура и Старият път за Пловдив или през Самоков, към София. Вариант 1 макар първи, никога не е бил преоритетен заради трафика. Сега с бира в ръка бе време да избирам между варианти 2 и 3. Много исках да ги направя и двата. Но слизайки към Разложката котловина удължавах трипа с няколко дни, а за съжаление време много нямах. Задачки ме чакаха в София. Оставаше слизането към Път 8 в Тракийската низина. И ето ме. След пътуване по Път 843 и Път 84, бече джурках бирата в корема по Път 842 – третият път за деня започващ с 8… А този път отдавна ми бе в главата. Но от Белово към Юндола. 26 километра и 1060 метра денивелация. Но не съжалявам, че се спуснах. Това бе най-незабравимото спускане в живота ми. Три пъти спирах за по цигара за да изстинат спирачките. И въпреки почивките слязох до Голямо Белово за час, а до Белово и път 8 за още 15 минути. Голямо Белово е прияно място, с много къщи от 30-те.
Но слизайки в ниското бях посрещнат от силен, напорист вятър. Напъвам на педалите, но прогрес никакъв. Между Белово и Момина клисура са 2 км., равно, право, а 15 минути няма стигане. Подслоних се в един магазин да изчакам малко я премине и гледайки как силно се накланят дърветата изпих следобедното си кафе. Знаех си, че така ще стане. Само както напуснах населеното място и започна да вали. Бях си приготвил панталона и яке за дъжд и само завъртях челника да мига зад мен. Тази част от Път 8 не я бях карал, но е приятно. Пътя широк, хубав, ако не валеше сигурно щях и да му се насладя. Към 19:00 пристигнах в Костенец. След кратко въртене намерих и пътя по който да продължа – Път 82 – петият път започващ с осмица за деня.
Вече бях минал 90 км, а имаше още поне час до времето за лагер. Проблема в полето със стелт къмпинга е, че палатка в нива с картофи не е точно къмпинг, да не говориме, че в равното единственото, което се вижда е силуета на палатката. Минах покрай летището на Долна баня, където се зачудих дали да не питам за място, но продължих. Влязох и в Долна баня вече към 20:00. Града има много къщи за гости и хотелчета, но вече близо до София и с ограничен бюджет нямаше смисъл от комфорт. Поне използвах да си налея хубава вода за вечерта. Вече се спускаше сумрак и веднага след табелата за край на града се отбих между нивите. Все още тежки облаци покриваха небето и опъвайки палатката покрих и колелото с нея. Този ден беше дълъг и тежък и за двама ни.
