„След следващото село е само надолу“ – ПредБалканско

На сутринта след свадбата се събудих без махмурлук. Супер. Но веднага забелязах, че рейката в задната част на палатката е супена – два пъти. И друг проблем – пружината държаща предната ми дисага се беше навила около главината на предното колело. Добре, че нищо не бе повредено перманентно… Надявам се. Отидох до селото в къщата на Терзиеви, където пихме кафе с родителите и роднини, а с помоща на чичо ѝ поправих рейката на палатката. Малко след обяд се сбогувах с младоженците, техните семейства и приятели и тръгнах. Вуйчото на Мариета отново помогна с напътствия за пътя и ме увери – „До Априлци са 20 км., но след следващото село е само надолу“. Пътя е супер за велосипед, гледките са невероятни, изкачването леко, но постоянно… Но минах „следващото“ село и по следващото, но прдължавах да се изкачвам. „След следващото село е само надолу“… Дам, чувал съм го толкова много пъти и всеки път с надеждата, че този път е истина. 2 км преди Априлци нанадолното дойде. В „центъра“ (трудно е да кажеш къде е центъра в Априлци) си взех сладолед и кафе, отпочинах и дори си направих селфи с щъркелите. Пътя между Априлци и Троян е лек, живописен и всяко село те приканва да прекараш поне седмица в него. Реших, че нямам време за Троянският манастир и след Орешака поех по главният път Троян-Карнаре. Обезпокоен от трафика, дори не влязох в центъра на града и бързах да изляза на малкият път за Шипково. В Шипково седнах да реша – имах 30 км. до следващото село, абеше вече 8 вечерта. Проверих tripadvisor и booking.com за евтини алтернативи за настаняване в курортното село, но нищо не открих. Така че, тръгнах по първият знак и стигнах до малка вила със стая и душ за 15 лв. Настаних се, взех си душ, направих вечеря  и доволен от деня го завърших с чаша мастика… От километър 93 до 160

България Вело излети и туринг Велотуринг ПредБалканско