Много хора качват снимки на намерени камъни в интернет групи и питат „Какво е това?“. Отговорът обаче рядко е лесен, тъй като една снимка сама по себе си не е достатъчна. Затова в каталога с „Интересни минерали и кристали“ включвам информация не само за цвета, но и за чертата, твърдостта, ломa и други признаци, по които можем по-точно да определим образците. Всяка допълнителна характеристика свива кръга от възможни отговори и прави разпознаването по-лесно.
Тъй като каталогът е създаден основно за любители и младежи, част от професионалните термини са обяснени по-достъпно или изцяло спестени. Целта не е да се замести учебник по минералогия, а да помогне на всеки любознателен човек да се ориентира по-бързо.
Ето няколко практични съвета каква информация да съберете за минерала или кристала, който сте намерили, за да определите вида му по-лесно – дори без да сте професионален геолог.
1. Местоположението
Мястото на което сте го намерили е важно, най-вече заради вече известни минерални находища или основни типове скали, които могат да се срещат там. Но една област съдържа стотици различни пластове, изкарани на повърхността по различни начини, така че гледайте да сте максимално точни. Опитайте се да отбележите точното село, местност или даже описание, дори и да смятате, че сте открили „златна мина“ – 99.9% не сте, геолозите го правят с години работа, най-вече в лаборатории. Ако камъкът е намерен в река, имайте предвид, че водата може да го е довлякла от по-горе по течението. Относителната плътност (тегло спрямо обем) може да подскаже колко далеч е могъл да бъде пренесен. По-тежките минерали като злато, магнетит или гранат обикновено не се носят далеч, докато по-леките (кварц, калцит, фелдшпат) могат да пътуват километри. Ако е край пътя – възможно е да са донесени от хора при строежи или насипи.
Обикновено снимка на мястото, от което сте взели пробата, носи в контекстът си (околните скали, видими пластове или дори самото корито на реката) повече информация от снимката на самия камък.
2. Цветът
Цвета на скалата или минерала разкрива основният химичен елемент участвал във формирането му. Или поне подсказва варианти, защото може да бъде подвеждащ. Минералите с еднаква кристална структура могат да имат различни цветове, обикновено причинени от незначителни примеси в тях (като следи от желязо, титан или манган). Мангановите и железни окиси дават например червеникав цвят, но желязото, както и магнезия дават и зелен цвят. Кварцът съответно може да бъде прозрачен, бял, розов, лилав, сив, червен, жълт, зелен, кафяв и дори черен. Комбинацията от тип кристал и цвят стеснява името, така че обикновено само снимка дори с обратно търсене няма да даде добър резултат. Въпреки това, ако ще снимате скала или камък за търсене в интернет, нека да е мокър за да се подчертаят нюансите и структурата. И нека камъка да е на естествена светлина, защото изкуственото осветление може да промени възприятието за цвят. Ако имате възможност, сравнете със „свежо счупена“ повърхност, а не само с външната, която може да е прашна, окислена или обрасла.
3. Блясъкът
Блясъкът описва как светлината се отразява от повърхността на минерала. Той показва как изглежда повърхността на минерала, независимо от цвета му и може да подскаже каква е кристалната структура или начина на формиране. Двете основни категории на блясъка са метален и неметален, като неметалният блясък се описва по много и различни начини – стъклен, перлен, мазен, матов и така нататък. Блясъка, както и цвета най-добре се откроява при намокряне.
4. Черта
Геолозите и минералозите използват чертата, която минерала оставя при надраскване върху неглазирана бяла порцеланова плочка (но на нас дори парче от саксия върши работа), а не цвета на минерала, като по-надежден метод за идентификация. Дори при наличие на примеси, цветът на ивицата остава постоянен. Пиритът например има надраскване много различно от цвета на минерала. Той оставя черен прах, ако се надраска върху бяла плочка, докато цвета му е повече като на истинското злато, което си и оставя жълта/златист черта.
5. Твърдост
Чертата, оставена от острие или друг минерал върху повърхността на камъка не бива да се бърка с чертата която споменахме по-горе, а е признак за тяхната относителна твърдост. Ако едно вещество е способно да надраска друго вещество, то е по-твърдо. Стандартна скала за твърдост, наречена скала на Моос за твърдост варира от 1 за най-малко твърдите минерали до 10 за най-твърдия минерал. Например, кварц с твърдост 7 ще надраска фелдшпат, който има твърдост 6. Диамантът е най-твърдият минерал и ще надраска всеки друг минерал. Някои често срещани материали с известна твърдост често се използват за определяне на относителната твърдост на минерал, например нокът (2,5) ще надраска гипс; стомана (6,5) в нож би трябвало да надраска фелдшпат, но не и кварц и така нататък. Обикновен стоманен пирон или отвертка (~5.5–6 по Моос) са добро начало за проверка, тъй като стоят в средата на скалата. С тях можете бързо да разберете дали пробата е по-мека или по-твърда от тези ориентири. Имайте предвид, че меките минерали често изглеждат „по-лъскави“, но се драскат лесно.
Например, ако намерите прозрачен или белезникав кристал. Първата мисъл почти винаги е „кварц“. Но може и да е калцит, защото е намерен в район с варовици. Бяла черта оставят всички силикатни минерали, но и калциевите. Блясъка обаче е по-матов, отколкото стъкловиден. Възможно е да е калцит. Джобното ножче оставя следа върху него, Определено е калцит и без да питаме…
Но независимо дали ще си отговорите сам или питате Чичко Гугъл, специалист, приятел, колкото повече от тази информация добавите, толкова по-точен и конкретен отговор ще получите. Особено, ако търсите информация за фосил е добре да добавите и размер (снимка със скала) за по-точно определяне. Успех.
„Към каталога Интересни минерали и кристали„
