Реших да използвам събраните с времето данни за забележителности и да направя иконографика – карта, която показва къде в България културата и природата са най-представени като туристически продукт.
Първоначално имах около 600–700 добре познати места. После реших, че 1000 ще дадат по-реална картина. Накрая, на 1263 обекта реших да спра — защото оттам нататък вече трябваше да добавям прекалено локални или специфични „забележителности“, които щяха да изкривят баланса.
И въпреки (а може би точно заради) това, в тази графика са представени едва 214 от 265-те общини в България. Което е по-добре от 100 НТО (също включени), които, въпреки че ги направиха 250 на брой и рекламират по телевизията, не покриват повече от 100 общини. И знам, че в Министерство на туризма списъкът е много по-голям и включва всички общини. Но и аз съм гледал общинските списъци със забележителности, които официално представят, и особено при по-малките е пълно с забележителности на хартия – еди кога си, еди къде си били разкопали от Регионалния музей. И вероятно някой по-стар местен би ви показал накъде е тази местна забележителност, но след това ще ви разнасят в кръчмата, че сте „новодошлия иманяр“, а вие едва ли ще оцените купчината обрасли камъни в гората като нещо, за което сте пропътували 500 км.
Обектите, включени в Културно-историческо наследство, са: археологически паметници – 63, архитектурни – 21, плюс 18 интересни моста и 6 чешми, 190 музея, 17 паметника, 184 църкви, 80 манастира, 23 джамии, 1 синагога и 20 морски фара. Общо – 623.
Природно-туристически забележителности са: 126 курортни места за ски или СПА, 92 хижи и къмпинги, 83 водопада, 9 върха (част от НТО), 33 езера и язовири, 19 резервата, 90 защитени територии, 34 пещери (облагородени или популярни), 143 скални образования, 7 карстови извора и 4 палеонтологически находища. Или общо 640 обекта.
Гледал съм да има разнообразие от различна инфраструктура и обекти, за да не се натрупат в дадена географска зона. Затова и върховете например са само 9, а не всичките около 300 в Планини и върхове за начинаещи. Което нямаше как да избегна пък за фаровете.
Данни общо по области на културните и природни забележителности
Няма изненада, че Благоевградска, Бургаска и Пловдивска област са начело в общата класация, имайки предвид, че при тях и културните, и природните забележителности са с висок процент поотделно, въпреки по-ниското класиране. И това е важното в случая – да имаш от всичко добре представено, не по много. Като в София – да имаш всички национални музеи, защото е столицата, но умишлено да унищожаваш СПА центровете, защото земята и водата в бутилка са по-ценни, тъй като продаването им не изисква инвестиция като поддържането им. И така София-град е първа по брой културни забележителности, но не и по тяхното разнообразие. За щастие Пловдивска и Великотърновска област, които следват, дават добър пример как трябва да се случват нещата.
Може би за повечето хора ще е изненада, че Софийска област е втора по природни забележителности. Може да е защото данните идват от моя база, а най-вероятно е защото областта обхваща 1/3 от Западна Стара планина, Средногорието и най-посещаваната част на Рила. Трета е Бургаска област със Странджа, следвана от Пазарджик и Пловдив със Западните Родопи и Средна гора. В дъното са Силистра, Разград, Търговище и (при природни обекти) Шумен – защото, разбира се, Добруджа е просто житницата на България, равна е, и най-уникалният географски (и геоложки) район за страната „нямал нищо интересно за гледане“… Ямболска област също не се представя добре в общото класиране, което е странно, имайки предвид археологията в района, долмени, скални образования и течението на Тунджа.
Разпределение по туристически райони на Министерство на туризма
Тези, които ме познават (и следят публикациите), знаят, че не съм фен на онзи проект на министерството, където пропаднаха много пари и после нищо не се случи. Мисля, че от всички общински сайтове, които съм обиколил, само в един съм видял да споменават тези райони. И макар общите данни да са доста близки (Тракия и Долината на розите са с еднакъв %, въпреки размерите си), съотношенията Култура – Природа, както се вижда, са доста фрапантни.
Разпределение на 100 туристически района (според мен)
Всъщност затова добавих и картата с моята визуализация на туристическите райони. При 100 района, сходни по географски, културни и фолклорни особености и приблизително еднакви по площ, средната стойност от 1% най-добре откроява разликите в туристическата инфраструктура. Особено ясно се виждат клъстерите, които се оформят около някои областни градове, и причините техните области да имат съответния процент. Личат и общините с туризъм само на хартия. Много е лесно да посрещаш гостите на сайта си със снимка от средновековна църква, но не е лесно да маркираш, сложиш табели или организираш редовен транспорт до нея.
Аз напоследък доста често давам за пример в туризма един град в Япония от калибъра на Панагюрище, Карнобат или Харманли. В този малък град се развиват действията на 1–2 книги/комикси, по които има адаптации. Само заради това фенове пътуват дотам, за да видят описаните места (добре обозначени с табели, плакати и снимки), а кметството отчита 50 милиона евро на година само от литературен пилигримизъм. Тук фокусирането е в „правилния“ туристически продукт. Защо да се занимаваш с най-малко посещавания музей в страната, дори да е къщата на един от най-известните писатели, като може да си рекламираш хидропарка с оркестър със сръбска музика на живо!?
Тъжна работа, още по-тъжна графика…
