Да си „хванем“ бръмбар
От известно време работя по нещо ориентирано към любознателни деца и младежи, което да наречем работно „Да си хванем бръмбар“. „Да си хванем“ обаче, не в смисъла да увеличим колекцията с карфиците, а да пипнем, разгледаме, снимаме и научим нещо повече за този невероятен раздел насекоми Твърдокрилите. И тъй като
Карта на общините в България и Теоремата за 4-те цвята
Чували ли сте за Теоремата за 4-те цвята? Това е математическа задача възникнала още през 1852, когато англичанина Франсис Гътри правейки карта на английските графства забелязал, че добре се справя и само с 4 цвята. Споделил впечатленията си и това предизвикало интереса на математиците, което и довело до създаването на
Сравнителна таблица на различните списъци с български владетели (ИБХ vs ИС и други)
Това не е таблица, която да показва кой извор за българските владетели е „по-правилният“ и „истински“. Макар че факта, как постоянно се говори за важността и ценността на Паисиевата История, но вместо нея се цитира Именника, (намерен „случайно“, пълен с непознати „български“ думи и където името на Аспарух е написано различно във всяко изречение където присъства), дразни не малко. Та донякъде за такива „български патриоти“ е, за които дилом твирем била „хубава година“, но не знаят кой е Братоя.
Маршрути за изкачване на Черни връх
Когато споделих с приятели във Фейсбук моята схема за вариантите за изкачване на Черни връх, не очаквах интереса, който картата предизвика. Но имайки предвид, че 75% от изкачванията на върха са от-до хижа Алеко (дори аз последно време най-често така правя), разбирам защо толкова хора се впечатлиха. Първоначалната ми идея за Излетник с карт-схеми и описания на богатството от варианти за изкачване на върха (който бил ей там и „винаги“ можел да бъде изкачен) все пак си остава. Но след като се появиха коментарите и въпросите за комбинирането на тези варианти, реших да направя и таблица с ориентировъчното време, което е необходимо при различните варианти.
Проходи Стара планина (част 2)
Втората част на проходите на Стара планина включва тези на изток от връх Ботев. Първата част за проходите от Връшка чука до Троянският проход може да прочетете тук. За съжаление като жител на западната част на страната съм нямал много възможности за излети и туризъм в Източната Стара планина и тук ще има доста по-малко снимки.
Започваме с един от най-красивите проходи в планината:
Проходи Стара планина (част 1)
Намирал съм няколко места в интернет, където да изброени проходите на Стара планина. Но всички те говорят само и единствено за тези, които са част от транспортната система на страната днес – т.е. тези с проходим за МПС път. Но прохода си е проход и независимо дали от вече неизползваният път през него е останало само обрасла пътека или частичен калдъръм, той все още може да се използва по предназначението си да пресечеш планината дори само да е пеша или с колело.
Използване на Градският транспорт в София за излети
Около 50 автобусни линии на Градския транспорт на София покриват покрайнините на столицата и околните градове и села. Освен, че обслужват живущите в тази част на града, те са и удобна алтернатива за излетен туризъм и кратки разходки. Още повече, че с разширяването на Софийското метро, Градска мобилност реорганизира част от началните спирки на тези линии на станциите на Метрополитена.
Общините в България като % от общото население
Нещо средно между карта и иконографика което показва Общините в България като % от общото население + районите на София и съпоставка на столицата с останалите области…
Излетник Лозенска планина
Приключих с текстовете и карт-схемите на проекта за излетник на Лозенска планина. Описани са близо 30 маршрута в 90 страници, като акцента е на тези по-подходящи за начинаещи. Все още тестваме удобството на картите и връзката им с текста, както и на използваните пиктограми. Надявам се обаче фидбека да е
Планини и върхове за начинаещи планинари (и не само)
Започнах да събирам информация за този проект, защото въпреки че Стара планина като планинска верига обединява над 25 планини и още повече обособени рида, само връх Ботев се титулова първенец на планината. Малко по-малко бяха добавени ридове и дори възвишения, които са характерни и имат своите първенци, които си заслужават
Какво ще стане, ако разделим населението на България на две равни части
Разделянето на две части на България би трябвало да е лесна и елементарна задача – за север – юг си имаме Стара планина, за изток – запад – Ятовата граница. Така ли е и с населението на страната? Ако разделим населението на страната – 7 364 570 човека, според преброяване
Имената на населените места в България в началото на 20 век
Като част от историческата поредица карти в портфолиото ми, след GIS файла на старите български граници е готов и geojson файл с имeната на 1600 населени места, така както са се наричали в периода от 1912 до началото на 30-те. От Освобождението до сега е имало няколко периода на преименоване