Защо на компирите викат картофи или защо правим пататник с барабой
Не знам на колко от вас е омръзнал онзи въпрос от рекламата: „Защо на компирите викат картофи?“ Но за мен по-важният въпрос е защо в Пазарджишко готвят пататника с барабой. На много места из интернет могат да се открият сведения за над 50 диалектни названия на картофа – ако, разбира
Иконографика на разпределението на туристическите забележителности по области (и общини)
Реших да използвам събраните с времето данни за забележителности и да направя иконографика – карта, която показва къде в България културата и природата са най-представени като туристически продукт. Първоначално имах около 600–700 добре познати места. После реших, че 1000 ще дадат по-реална картина. Накрая, на 1263 обекта реших да спра
Къде и какво е Златишкият проход
От известно време се опитвам да редактирам една статия в wikipedia – а именно тази за Битката при Златица между кръстоносците и Османската империя през 1443, защото освен там и в Google Търсене излиза, че това е битка провела се в Златишкият проход и съответно посочва сега известният като такъв,
Ще върне ли въвеждането на религията в училище „Сбогом“ в речника ни?
В последните години дебатът за въвеждане на предмет „Религия“ в училище отново излезе на дневен ред. Аргументите са ясни и в известен смисъл – неоспорими: децата трябва да бъдат възпитавани в ценности, които надхвърлят прагматичното знание – милосърдие, прошка, благодарност, смирение. Това са не само християнски, но и универсални морални
Водопадите в България
Водопадите в България са притегателна цел не само за любителите на природата, но и за всеки търсещ спокойствие и успокоение. Защото водата има способността — чрез формата си, шума, който издава, и усещането, което създава — да въздейства успокояващо на уморения ни ум. Затова и водопадите от всички природни форми
Сред рилските скали и родопските поляни
Търсейки информация за Мусала, случайно попаднах на статия в списанието Z bliska i z daleka (Отблизо и далеч), списание издавано от 1933 до 1939 г. в Лвов (тогава в Полша). Това е списание за география, пътувания и туризъм, създадено и ръководено от Адам Малицки (1907-1981), възпитаник на Лвовския университет „Ян
Рила – хоризонтална подялба и дялове
Рила, като най-високата ни планина е постоянно обект на изследвания и проучвания. И границите и дяловете й са ясно определени и логични, долините на планината са дълбоки, а билата високи. Или така поне трябва да бъде. Все пак, все още няма и 100 години откакто планината е със сегашното си
Островите на Дунав спрямо границите и течението на реката от 1908 до наши дни
На теория, границата по река Дунав с Румъния, е една от най-старите и непроменени значително след Освобождението. И за тези над 140 години колко острова по Дунав са български би трябвало да се знае детайлно. Но това се оказва колкото интересна, толкова и разтеглива тема. Защото броя на островите както
Да си „хванем“ бръмбар
От известно време работя по нещо ориентирано към любознателни деца и младежи, което да наречем работно „Да си хванем бръмбар“. „Да си хванем“ обаче, не в смисъла да увеличим колекцията с карфиците, а да пипнем, разгледаме, снимаме и научим нещо повече за този невероятен раздел насекоми Твърдокрилите. И тъй като
Карта на общините в България и Теоремата за 4-те цвята
Чували ли сте за Теоремата за 4-те цвята? Това е математическа задача възникнала още през 1852, когато англичанина Франсис Гътри правейки карта на английските графства забелязал, че добре се справя и само с 4 цвята. Споделил впечатленията си и това предизвикало интереса на математиците, което и довело до създаването на
Гетите – видове, материали и избор
СъдържаниеВидове гетиКакви активности практикувате?Къси или високиХарактеристики на гетитеМатериалиСъвети Сняг, вода, кал и камъчета могат да влязат и в най-водоустойчивите обувки. За да избегнем това, използваме гети. Те покриват горната част на обувката за да бъде напълно защитен кракът. А избора на гети в магазина не е сложно. Ето и основните
Сравнителна таблица на различните списъци с български владетели (ИБХ vs ИС и други)
Това не е таблица, която да показва кой извор за българските владетели е „по-правилният“ и „истински“. Макар че факта, как постоянно се говори за важността и ценността на Паисиевата История, но вместо нея се цитира Именника, (намерен „случайно“, пълен с непознати „български“ думи и където името на Аспарух е написано различно във всяко изречение където присъства), дразни не малко. Та донякъде за такива „български патриоти“ е, за които дилом твирем била „хубава година“, но не знаят кой е Братоя.