Не знам на колко от вас е омръзнал онзи въпрос от рекламата: „Защо на компирите викат картофи?“
Но за мен по-важният въпрос е защо в Пазарджишко готвят пататника с барабой.
На много места из интернет могат да се открият сведения за над 50 диалектни названия на картофа – ако, разбира се, смятаме всички варианти с разлика от буква или разменени места на две съседни за отделни думи.
Аз обаче, като човек с проблем в изговарянето на звука р и без претенции да създавам нов диалект, в картата за разпространението на българските наименования за картофа съм включил само 4–5 основни.
Та да отговорим на въпроса-По същата причина поради която в магазина ти продават хляб, а с него баба ти ти прави попара с леб. По ирония на съдбата, ако рекламата показваше същото семейство преди 2-3 поколения, въпроса щеше да е: Защо на къртолето му казват компир??? Но каквото такова.
Всички тези наименования – както и повечето за храни и растения, дошли от Новия свят – са се формирали според посоката, от която са проникнали в българските земи.
Ясно се вижда, че думата картоф освен с най-широка популярност е и с най-голямо фонетично разнообразие. Лясковец, където се смята, че е първото регистрирано засаждане през 1825-та е там. Но знаейки бизнес привичките на градинарите там, едва ли са разпространили картофа наоколо. А и се вижда, че използваните имена в Силистренско, Свищовско, Добрич и Шуменско са по-близки с влашкото название и повечето останали наименования (особено на юг) са като техни вариации.
Барбоя/барабоя започнат да се отглежда в Самоковско през 1835 обаче е друга работа. Не само се вижда ясно разпространение през проходите около Самоков, но и максимално запазване на произношението. Не знам защо, но имам детският спомен, че родата на баща ми, която е от Златишко-Пирдопският район използваше барабой приоритетно за дребните, млади картофки, които могат да се готвят (и ядът) цели. Дали барабой, барабинци или барабойки, но аналогията с агнешките барабонки е неизбежна. На картата съм дал, че идват от Молдова през Делтата и по Дунав, но е по-вероятно да е станало през Банат.
Не знаем (поне аз, де) кой е донесъл картофите в Самоковско, но ако не бе станало, районите където се използва компир и района на Шоплука в България щяха да се покриват изцяло. Същото важи за Рупчос и патата донякъде. Много широко е схващането, че пата/патат е разпространено из целите Родопи като название на картофа. Това е вярно обаче най-вече за районите със християнско население и донякъде, кога района влиза в пределите на държавата ни. Други ползвани наименования в Родопите са повлияните от османския чангал/шангал и доста странните и неясни кастян, кустян, камбус и комбалар.
И въпреки че са малко наименования и с ясна лексикална разлика, за тази карта имаше (и още има) три основни проблема.
Първо. И през XVIII–XIX век, и днес, от Германия през Австрия, Унгария, Румъния и Сърбия, включително и в България, използваните наименования се отнасят не само до картофа (Solanum tuberosum), но и до дошлата с него земна ябълка / гулия (Helianthus tuberosus), а понякога и за местния вид грудков балдаран (Convolvulus bulbosus), известен още като цвол.
Затова и в германо-унгарските наименования на картофа прозира обобщението „земна круша“, явно за да се разграничи от сходната, но различна „земна ябълка“. В Централна България обаче използването на думата гулия и за двете ги обединява просто като кореноплодни.
В Молдова и части от Украйна и Румъния името барабой се използва за балдарана, който в различни части на Европа (от Античността до днес) е бил отглеждан като оригинал (сега алтернатива) на картофа. В България няма данни да е бил използван за храна, дори до неотдавна даже не фигурираше в списъците на лечебните растения. А самото име цвол вероятно произлиза от „стъбло, стрък“ („по землю само цволь и травꙋ“ – XVII в.), тъй като растението достига човешки ръст и няма връзка с грудките му.
Второ. Навлизането на картофа в България през втората половина на XIX и началото на XX век е съпроводено с бурно движение и разместване на населението. Затова според мен „несъответствията“ тук са всъщност отлична основа за проследяване на миграционните процеси и промените в етническия състав на отделните райони между 1850 и 1918 г.
Отбелязвал съм само най-често срещаното наименование за дадена община, но във всяка от тях със сигурност има села, които използват други. Затова, особено при съседни райони с различни названия, е добре да се приемат като преходни.
Трето. Въпреки късното си навлизане в България, картофът до Балканските, а дори и до Първата световна война, не е имал стопанското значение, което има днес.
Добър пример за това е земната ябълка, която идва с него и със същото предназначение, но днес по-скоро може да се види като бурен в нечий двор, отколкото на нива.
Както се вижда от картата, само Ирландия, Германия и Малта са го отглеждали сериозно.
Още повече в първата „Готварска книга или наставления за всякакви гозби“ на български от 1870 г. на Петко Р. Славейков, картофа е споменат една 4 пъти – като суровина за мая, като съставка на сирене от извара (нещо отдавна изгубено или изобщо не влязло в кухнята ни), за френска яхния (най-вероято майката на всички български яхнии) и за „Економическа гозба“ съдържаща запържена сланина, няколко картофа и зеле, които просто „тури гы въ тиганьтъ та гы прѣкарай прѣзъ единъ огънь, па изсипвай и ѣжь“, известна днес просто като зеле с картофи…
И в тази същата готварска книга в речника на термините срещу картоф е отбелязано компир, барабой… Кой както си иска, така да си го казва…
Здравей, колега! Чудесен текст, истинско есе по темата! Въпреки че сте наблегнали на научния аспект и географските детайли, аз лично бих казал, че най-впечатляващото откритие е, че картофът е толкова различен на име, колкото са различни българите в търсене на подходящото име за него. Компир, барабой, патат… всичко това е като голяма национална игра на Угадай името на картофче!. Въпреки че сте включили само няколко названия, аз бих казал, че истинският диалектен хаос е още по-голям, особено в райони като Родопите, където звучат и цвол, и гулия. Чудесно е да се проследява и миграцията, и историята, но пък не може да не се отбележи и фактът, че до днес някои от тези имена звучат по-добре за име на песен, отколкото за зеленчук. Чудесен поглед към малкото нещо!
Независимо кое се ползва, всяко едно наименование казано на немско говорящ, отговора след кратко замисляне ще е – Аааа, да. Грудка, да…