При нанасянето в ГИС на морфографските обекти, за бъдещо ползване нанесох като допълнителни данни и съответните физикогеографски (природногеографски) зони и области, както и подрайони на България . Уж за улеснение, но ползвайки две различни системи за зониране – най-популярната на Иванов от 1968 и тази на Пенин от 2007 стана голяма каша. Защото зоните са 5, а според новото райониране на страната, тя се състои от 9 области – Дунавска равнина (1), Предбалкан (2), Стара планина (3), Задбалкански котловини (4), Средногорие (5), Краище (6), Рило-Родопски масив (7), Тракийско-Странджанска област (8) и Черноморие (9).
Физикогеографски области
Повечето области са разделени на подрайони, като Дунавска равнина (1), Предбалкан (2) и Стара планина (3) са разделени на Западни (–.1), Средни (–.2) и Източни (–.3), най-често с граница реки. Задбалканските котловини (4) са два подрайона – Западни – Високи (4.1) и Източни – Ниски (4.2). Средногорието и Краището са с по-сложно райониране.
Средногорието (5) като физикогеографска област (район) се поделя на западно, централно и източно, като Източното Средногорие е Завало-Планската планинска редица (до р. Искър), Централно Средногорие е самата Средна гора (от Лозенска планина до Сливенската котловина), а Източно Средногорие са височините Бакарджиците и Хисар. Тук идва и объркването, тъй като самата Средна гора е разделена на същите подрайони, а за планината Средна гора, често се използва Средногорие, като име. Но Западна Средна гора е в случая – Ихтиманска Средна гора от р. Искър до р. Тополница, Централна Средна гора е Същинска Средна гора (от р. Тополница до р. Стряма), а Източна е Сърнена Средна гора (между реките Стряма и Тунджа).
Краището (6) е поделено на редуващите се планински редици и котловинни ивици, което е повече „вътрешно“, а не чисто географски (запад-изток или север-юг), тъй като планините и котловините преливат една в друга. Интересна подробност, която изкочи в последният момент е, че Каменишко-Дупнишката котловинна ивица, всъщност продължава и обхваща и Самоковското и Долнобанското полета. За Самоковското поле само се отбелязва, че е в Краище, без да се споменава подрайон, а Долнобанското поле в 98% от публикацийте е дадено към Средногорието, като част от Ихтиманска Средна гора. И наистина двете полета, стоят като кръпка на Краището, а най-вероятно и живеещите в тях не виждат връзката между тях и кюстендилчани или перничани… Но все пак говорим за физикогеографски области.
Рило-Родопският масив (област)(7) е съответно разделена на 4 подобласти, в зависимост от включените планини. Осоговско-Беласишката планинска редица (7.1) включва планините по границата с Македония (Осогово, Влахина, Малашевска, Огражден планина), долините на р.Струма и Струмешница и триграничната планина Беласица. Рило-Пиринският район (7.2) освен двете планини, включва и долината на р. Места, а планината Родопи е разделена на Западни Родопи (7.3) и Източни Родопи (7.4)
Тракийско-Странджанска област (8) се дели по морфологичен признак – на Тракийско-Тунджанска подобласт (8.1), включваща Горнотракийската, Тунджанската и Бургаската низини, и Сакарско – Странджанска подобласт (8.2) с планините Странджа, Сакар и околнните височини.
Черноморието (9) се дели на три части – Северно (9.1), Средно (9.2) и Южно (9.3) и макар границите между трите да са ясни, не са ясни морфографските обекти включени в тях. Уж, Добруджанското или Франгелското плата са част от Дунавската равнина, ама са и част от Северното Черноморие. Планините от Стара планина които опират до брега (Камчийска, Еминска, Айтоска) са си Стара планина, но част от тях (неясно каква) е всъщност Средно Черноморие. Бургазката низина се води към Тракийско-Тунджанската подобласт, но и основа на Южното Черноморие. Към Южното Черноморие се водят и Странджанските ридове спускащи се към морето, иначе част от самата планина, която е в друг район.
Физикогеографски зони
Зонирането в пет зони изглежда по-опростено, но не съвсем. Зоните са както следва – Дунавска равнина (1) припокриваща се с областта, Старопланинска зона (2) – обединяваща в себе си Предбалкан, Стара планина, Задбалканските котловини и Средногорието, Краищенско – Тунджанска зона (3) свързва Краище с част от Тракиийско-Странджанска област. Краищенско – Тунджанската зона, за да е една, включва и части от Средногорието, като Шипочански рид и Шумнатица (или поне седловините между тях и Рила), Овчи хълмове, Чирпански възвишения и др. На юг, Хасковските хълмове, които се водят към Родопите също са част от Краищенско-Тунджанската зона. На изток, зоната включва Ямболското и Елховското полета и Сакар, но без Странджа и Бургазката низина, които се водят към Черноморската зона (5). Към Черноморската зона (доста по широка и навътре в сушата от Черноморският район) се включва и Добруджа, но самата Добруджа стига до Силистра и Исперих, та всъщност незнам…
Въз основа на този файл ще се правят допълнения и надграждане за бъдещи проекти. Файла е работен и няма да се пуска за теглене, но при желание може да се даде достъп до Dropbox папката за сътрудничество по проекта
