Еко пътека Боров камък
Еко пътека Боров камък е истинско удоволствие за сетивата. Всичките. Затова и колкото и да е труден си заслужава всяка стъпка нагоре. По принцип маршрута започва от центъра на село Згориград, но ако сте с автомобил и само ще се качите до водопада и ще се върнете по същият път,
Еко пътека Петлюка
На няколко километра от София, между Сливнишките села Гълъбовци и Гурголят са се сгушили интересните скали наречени Петлюка. Еко пътека Петлюка е между село Гълъбовци и скалата по поречието на малката река Петлюк. От центъра на селото по малки улички се минава към южният край на селото, където е къща
Водопад Под Камико
Почти всички, включително и аз, когато слезем на Гара Бов се насочваме към Вазовата пътека и водопада Скакля. Но последният път, на гарата се разговорих с група туристи и те горещо ми препоръчаха да посетя водопада Под Камико между гара и село Бов. Намиращ се на десният бряг на река
Водопад Котлите и Разбоишки, Чепърлянски и Букоровски манастири
Колкото и да харесвам района на Калотина и Годеч и манастирите там, водопад Котлите все е оставал встрани от пътуванията ми в тази посока. За съжаление избрах и грешно време да го посетим. Малката река, която го образува през лятото пресъхва. Слязохме малко преди село Разбоище от буса, на разклона,
Еко пътека Лозен
За Еко пътека Лозен са характерни две неща. Първо – не е Еко и Второ – не е пътека. Черните и горски пътища свързващи вр. Половраг с паметника на Списаревски са далеч от приятно място след дъжд, а през лятото “маането на гащи” из сухият храсталак не е приятно. Затова
EVKM 2018 / Лозенград – Странджа – Велека
Ден 8 – 88 км. / Одрин – Лозенград Сутринта малко след 6:30 Хакан, моя Couchsurfing хост в Одрин се прибра от работа. Сбогувахме се и поех на път. Вместо по централният пък към Киркларели, поех на север и излязох над града. Когато спях до една бензиностанция на едно кръстовище
EVKM 2018 / Ивайловград и Одрин / Ден 6-7 – 63 км.
Над Белополяне се оказа, че съм спал до защитена местност с орхидеи.. Нямаше за къде да бързам, имах 20-25 км до Ивайловград, където щях да пренощувам и почина, а на следващия ден да пристигна в Одрин. Затова, въпреки че станах рано, тръгнах едва към 9:30 след дълга фото сесия. По
EVKM 2018 / По пътя на Желязната завеса – EuroVelo 13 Юг
Ден 1 – 62 км. / Чатъма – Тешел Отдавна исках да покарам повече по Пътя на желязната завеса в Родопите. След Лагера С дъх на смола тази възможност се отдаде. Така или иначе бях на Беглика с колелото и дисагите. Наспах се добре след като лагера свърши, но не
Алеко – Академика – Железница
Лично за мен най-красивият маршрут в районът на Алеко е пътеката към станция Академика. От плаца пред хижата се потегля по асфалтова алея към писта “Витошко Лале”. Скоро след пресичането на пистата се навлиза във красива смърчова гора. След около 100 м е разклонът за станция Академика. Пътеката за нея
Кносос
Има причина да се върна в Ираклион, си мислех. Нещо съм пропуснал сигурно. Не може да съм на Крит и като се върна да кажа, че не съм видял най-голямото Минойско постижение. Затова към 9 и малко се изнесох към центъра и от първата будка се сдобих с оранжев билет.
Перките на Зирос и руините на Етия
Скалия е уникално място. Вятъра и водата са превърнали платото в приказно място на кули и дворци от варовик. Дори по утъпканата пътека трябва да гледаш в краката си.Бавно и славно започнах да слизам към платото на Зирос. Тук също има вятърни мелници, но не чак толкова много и голями
Като Закрос – пещерата Пелекита и каньона на мъртвите
Денят с най-хубавият изгрев (все пак бях на източната част на острова) дойде. А в края на деня се оказа и с най-красивият залез. Но за него накрая. Първо изгрева над Либийско море. Тръгнах рано покрай брега. Вървенето е приятно, но бавно заради острите камъни и кари. А както забелязах,