Като първа част от тема която отдавна ме вълнува – а именно Българската диаспора (в частност българския етнос), въведох на ниво общини броя българи в държавите, където българският етнос е признат за официална част от нацията. Това са държави, където българите населяват от векове или поне последните 200-300 години и не са част от съвремената миграция и най-важното самоопределят се като българи. Това освен Българите на Балканите, са Бесарабските българи и тези в Таврия и Банат. Или около 6 милиона от всички българи по света в 755 териториални единици.
В дадената по долу карта, може да видите българите като брой по общини в ляво и като процент от населението на общината в дясно. Тъй като все още разучавам Mapbox скрипта, не можех да вкарам повече от три функции и за съжаление картата стана повече с обзорен, отколкото информационен характер. Затова ще дам данните от таблицата в отделен файл.
използвайте scroll wheel за увеличаване и намаляване на мащаба
Какво показва тази таблица като данни и какво можем да анализираме от нея?
Нека разгледаме по страни:
Българите в България
За данните в таблицата съм използвал графата Етнос от Преброяване 2011. Което обаче ми разкри голяма грешка или във формулирането на въпроса или в методологията. Според това преброяване в страната живеят 5 664 624 българи. Но дали и доколко българи-мюсюлмани (помаци) са се определили като такива? Може да видите на картата, че Община Сърница показва високи стойности, но това е защото аз съм добавил българо-мохамеданите, но данни за самоопределянето им липсва, тъй като общината е създадена 4 години след преброяването, а данни по села не съм търсил. В другите райони с българо-мохамедани, стойностите не са толкова високи, което докарва дилемата – Дали да се използват данните от самоопределянето или да се добавят данни по усмотрение. И двете са субективни по същността си, и при двете е много тънка границата между статистика и стъкмистика.
Но да се върнем на картата. В 32 общини между 90 и 99% от хората са се определили като българи, а в 70 между 80 и 90%. Повечето са в Западна България, както и Северна Централна България, някои от общините в областите Стара Загора и Ямбол. Общо взето се вижда (на картата с %-тите), как от Русе диагонално на запад и юг и по Черноморският бряг са разположени големите български общности. А под 10% българите са в 6 общини – Източни Родопи и около Шумен. Вътрешната (градска) миграция и движението на границите през Балканските войни определят съвременният облик – съсредоточаване в големите градове или оставане между границата и някой от големите градове, към които бежанците от началото на 20 век са тръгнали. За последното най-добре се вижда в района на средна Марица и Тунджа.
Българи в Сърбия
Когато става въпрос за българите в Сърбия, най-често това е свързано с Западните покрайнини, където е средоточена най-голямата българска общност. И ако до 60-те, 70-те години на 20 век, Димитровград и Босилеград са следвали сегашната визия на Западна и Централна България с около 90% българско население, то сега и в двата града процента е паднал до близо 50. Но това е довело до увеличаването на българите в дълбочина в близките големи градове Ниш, Пирот, Лесковац и Враня. Все пак процентно, това увеличение не се отразява, тъй като градовете са достатъчно голями. На север по реките Морава и Тимок, няма различим и осезаем български етнос, макар че, през 30-те години на 20 век над 15 000 са заявили, че не говорят сръбски, но какъв – архивите мълчът.
Друга голяма българска общност е тази в и около град Белград, но тя е по-скоро продукт на вътрешната миграция и урбанизация в Югославия от втората половина на 20 век, както и нова българска имиграция. Но в дву-милионен град 1-2000 българи няма как да се отразят на етническия състав на града. Благодарение на вътрешната миграция, можем да открием българи в почти всяка сръбска община. Но става въпрос за единици или най-много десетки, което ги приравнява до 0,1 % най-много…
Малка (1500 човека), но традиционна и осезаема е общноста на българите във Войводина. Далеч от българската граница, те са част от Банатските българи, като има 4-5 по-големи огнища запазили език и традиции.
Българи в Унгария
В Унгария живеят и се самоопределят като българи около 6000 човека, като половината населяват Будапеща и областа Пеща. По границата със Сърбия и Румъния няма голями общности, като най-много българи има в и около град Сегедин, но не повече от 0,05% от населението. Интересно е увеличаването на българите в общините в близост до Словашката граница, имайки в предвид, че и в Словакия българите са включени като част от етническият състав на страната. Но там става дума за не повече от десетици по област, затова и не присъстват в тази карта.
Българите в Румъния
Гнездото на българската доосвобожденска емиграция определено изглежда лишена от българско присъствие. В 20 милионна Румъния живеят малко над 7000 българи.
Въпреки, че за Доброджа винаги е имало спорове между двете страни, към днешна дата в Северна Добруджа живеят единици българи, дори в големите градове. Дори в хъшовска Браила, където преди по-малко от 150 години е имало над 20 000 българи, сега те са едва 12. Но в сърцето на страната, до старата столица Търговище има българска общност от над 1500 човека. Повече от половината са в община Бълени, на 20 км от Търговище, където те са 10% от населението. Общината има две села – Румънско Бълени и Сръбско Бълени, но данни как са разпределени българите в тях не намерих.
Но най-голямата българска общност се намира в най-западният край на Румъния в района на град Тимишуара. Това са румънските Банатски българи, които наброяват 4500 човека и в някои от общините там са между 5 и 45%.
Българи в Молдова
Във всяка от общините в Молдова, както и в странното нещо Транснистрия (Приднестровие) живеят българи. Те са част от Бесарабските българи, като броя им варира от 20-тина човека до близо 30000 в Тараклия, където те са 66% от населението. Другите многохилядни общности са в Гагаузия и Приднестровието, но там са между 2,5 и 5% от населението, а в столицата Кишинев са 1,25%.
Българите в Украйна
Над 200 000 са българите в Украйна, което ги прави най-голямата задгранична традиционна българска общност и 6-ти по големина етнос в Украйна. Концентрирани в южната част, те се делят на две основни групи – Бесарабски и Таврийски българи, всички те наследници на преселниците от 18-19 век.
В Украинската част на Бесарабия и на север в останалата част на Одеска област до Николаев и Кировград общо живеят близо 160 000 българи. Най-голяма е общноста в Болград, където живеят над 45 000 българи (60% от населението), а в самата Одеса въпреки, че са едва 1,5% от цялото население има над 13 000 българи.
Таврийските българи, които всъщност са разселени в Запорожието Бесарабски българи са близо 30 000. Най-голяма е концентрацията в Приморски и Приазовски райони, където живеят около 13 000 и са над 15% от населението. Част от историческа Таврия е и Крим, където има малко повече от 2 000 българи. На север в Днепропетровска, Харковска, Донецка и Луганска области живеят над 10 000, но дали са разселена/мигрирала част от Таврийските или Бесарабските българи, данни не намерих.
Интересна част от статистиката е, че само около 2/3 от тези българи определят българският, като майчин език.
А сега малко за държавите в които липсват данни и информация за български етнос.
Българи в Македония
Официално към днешна дата едва 1500 човека в Македония се определят като етнически българи. Независимо от моето и на голяма част от българите мнение, искам да използвам официални данни и да не вменявам самосъзнание на някои който не го иска. Колкото и да се говори за манипулации в преброяванията на населението в Македония, графата „Българин“ винаги е присъствала там. И като самоопределящи се като такива бройката последните 70 години винаги е варирала около 1000 човека +- няколко стотин. Като близки (както аз, така и много други българи имат родословие от там) етнос, бих ги включил като отделна графа, предполагам ще стане интересна графика.
Българите в Гърция
Тук отново влизаме в дилемата с етноса на помаците, които са голяма част от „негръцкото“ население на юг от българската граница. Но в гръцкият цензус липсва графа етнос и няма как да се филтрират българите независимо дали са христиани или мюсюлмани. Данните за българи, които можете да намерите в гръцката статистика са единственно за новата икономическа българска имиграция и тези данни ще намерят място в следващият файл за Българската диаспора.
Горяни, чуваши, гагаузи и т.н.
Както с македонците, тези свързани с българите етноси, могат да намерят място тук, но като отделен етнос, тъй като те самите се самоопределят като такъв. Вече не съм на 20, за да се прехласвам по историята на Magna Bulgara или да трябва да определям всеки народ, етнос или име съдържащо сричките бъ-, бо-, бу- към бройката за да се чуствам горд от произхода си.
Все пак има много още да се добавя към картата, а какво – отворен съм за предложения.
