Да се ориентираме на местността, означава да определим своето местоположение и нужната посока или действие по отношение на страните на хоризонта, окръжаващите местни предмети и елементите на релефа
ЕЛЕМЕНТИТЕ, които съставлявят същността на ориентирането са:
– опознаване на местността, на която се намираме, по известни нейни признаци и ориентири;
– опредляне местоположението (своето и на наблюдаваните и интересуващи ни обекти;
– намиране и определяне посоката на местността.
Най-важната задача на ориентирането е намирането и поддържането на нужната посока на движение при всякакви условия на местността, сезона и денонощието.
Посоките на местността се определят с хоризонталните ъгли, които те образуват с някаква установена или означена на местността посока, приемана за начална. Те се измерват с градусна мярка или в ъгломерни деления (хилядни).
Като начална или, както още я наричат, ОРИЕНТИРНА ПОСОКА, може да служи всяка посока, преминаваща през точката на нашето стоене и на някакъв добре видим от нея отдалечен обект на местността – ориентир.
При ориентиране по страните на хоризонта за ориентирна посока се приема северната посока на магнитния меридиан. Тя се определя с компас, а когато няма такъв, приблизително на око – по небесните светила и други признаци. Посоките по отношение на магнитния меридиан се определят с МАГНИТНИ АЗИМУТИ.
МАГНИТНИЯ АЗИМУТ се нарича хоризонталният ъгъл, измерван по посока на движението на часовниковата стрелка (от 0 до 360 градуса) от северната посока на магнитния меридиан до определената посока. Задачата на ориентирането се ограничава само с намиране и поддържане посоката на движение. Тя е съставен и начален елемент при изучаване на местността, разузнаване на обектите на операциите, организация на целеуказването, взаимодействието и придвижването в района на действията.
Ориентирането трябва да бъде непрекъснато както по време, така и в пространството. Това значи, че в хода на изпълнение на задачата то трябва да се осъществява системно, по степента на придвижване на формированията на местността и така, че при всякакви условия, във всеки момент и на всякакво място уверено и точно да се знаят местонахождението по отношение на известните ориентири, обектите на действията, началният и крайният пункт на движението.
Основни начини за ориентиране на местността са:
· ориентиране по карта,
· с компас (по страните на хоризонта)
· по ориентири.
На практика всички тези способи тясно се преплитат по между си и взаимно се допълват.
Най-универсалния способ, широко използуван от голям кръг хора, особено при първоначалното изучаване районите на предстоящите действия и движение, е ориентирането по топографска карта. То се състои в определяне по карта на собственото местонахождение, опознаване на окръжаващите местни предмети и подробности на релефа чрез сравняване на местността с нейното изображение на картата, а също и в установяване на местоположението на наблюдаваните обекти по отношение на опознатите пунктове и ориентири.
На закрита или еднообразна местност, бедна на ориентири- например в гора, в райони претърпели, силни разрушения в резултат на промишлени аварии и природни бедствия, както и при условия с лоша видимост (нощем, в мъгла, в буря, при задимяване) и др., е твърде трудно да се сравни картата с местността и да се извърши ориентиране по нея, а понякога и невъзможно.
В такива случаи като допълнение към картата се използува ком пас и посоките се определят по азимути, т.е ориентирането се извършва по страните на хоризонта. При този способ задачата на ориентирането се решава само частично, тъй като той позволява да се определи само посоката на местността. Местоположението на различните пунктове по посоката се определя по известни разстояния до тях, които се измерват по карта или по някакъв друг начин.
В основата на ориентирането е залегнало умението да се избират на местността ОРИЕНТИРИ, които да се използуват за намиране на нужното направление, необходимите обекти.
В качеството на ориентири може да се използуват различни местни предмети, елементи на релефа и различни знаци, наблюдавани на местността.
Изучаването и запомнянето на непознатия участък от местността с цел по-добро ориентиране по него е необходимо да започне с избиране около себе си на 3-4 най-отличителни ориентири. Трябва добре да се запомнят външния им вид и взаимното им положение, за да може по-нататък по тях в който и да е пункт да се опознае местността и да се определи собственото местоположение.
