Първа помощ при ухапване от змии и други животни

Ухапвания от домашни и диви животни

Обикновено водят до разкъсано-контузни рани. Третирането им е като при обикновени рани:
✅ Почистете раната с вода и сапун, след което дезинфекцирайте със спирт или кислородна вода.
✅ Спрете кървенето, ако има такова, чрез притискане с чиста марля.
✅ Поставете стерилна превръзка.
⚠️ Ако ухапването е дълбоко или причинителят е непознато/неимунизирано животно – потърсете лекарска помощ за допълнителна дезинфекция и ваксинация.
⚠️ Възможно е изследването на ухапалото животно за бяс.
Ухапаното място трябва да се следи за подуване или друг признак на инфекция следващите 10 дни. Същото важи и за състоянието на животното.
⚠️ Лекуващият лекар може да поиска информация за предишни ваксинации за тетанус.

 

---

Ухапване от отровна змия

⚠️ Опасни за човека (*виж Разпространени митове) в България са ухапванията от пепелянка (Vipera ammodytes) и усойница (Vipera berus).

⚠️ Използвайте при ухапване от Котешката змия (Telescopus fallax) и Вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus) процедурата за ухапване от диво животно по-горе.

Признаци на ухапване от змия:

• Две малки кървавочервени точки
• Силна болка, оток, който може да обхване целия крайник
• Отпадналост, главоболие, страх
• Гадене, повръщане
• Затруднено дишане
• Ускорен пулс, спадане на артериалното налягане

Първа помощ:

1. Обездвижете ухапаният крайник
   Движението разпространява отровата.
2. Поставете пристягаща превръзка над ухапването, но не прекалено стегната (периферният пулс трябва да се усеща).
3. Дайте кафе или чай за поддържане на кръвообращението.
4. Охладете отока с лед (през кърпа).
5. Бързо и пасивно транспортирайте пострадалия до болница.

⚠️ Не изсмуквайте отровата! Не правете разрези върху ухапването!
⚠️ Инжектирането на противозмийски серум се прави само в медицинско заведение и при показания (изписани са на опаковката) и нужда за това.

Рискови групи:

• Деца, възрастни хора
• Хора със сърдечно-съдови проблеми
• Хора със силни алергии
• Ухапвания по лицето (опасност от бърз оток)

Разпространени митове за отровните змии:

На различни места може да откриете информация, че
ℹ️ В България се срещат повече от 2 вида Отровници (Viperidae)!?
Това е така заради някои гранични видове Отровници (Viperidae) като Степната (остромуцунеста) усойница (Vipera ursinii) – видяна една през 2004 за първи път след 1930 г., Малоазиатската усойница  (Montivipera xanthina)  – рядко срещана около устието на Марица и никога досега на територията на страната ни, и Каменарката (Vipera aspis) – испански вид от които са регистрирани 2 екземпляра (отново през 1930г.) и никога повече срещан на територията на страната. Срещата с някоя от тях е по-вероятно да доведе до включването на името ви в пресконференция на БАН, отколкото до ухапване.

ℹ️ Включването на представители на семейство Смокообразни (Colubridae) като Котешката змия (Telescopus fallax) и Вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus) в списъци като отровни змии може и да е „технически коректно“, тъй като тези видове наистина произвеждат вид отрова (в малки количества и токсичност). Но ухапването от тях не би трябвало да се третира като такова, поради невъзможността за ухапване на човек (и всичко по-голямо от мишка) с отровните им зъби разположени в задната част на устата им, а първата помощ трябва да е като след ухапване от животно.

ℹ️ За повечето хора отделеното количество отрова при ухапване от змия не е животозастрашаващо само по себе си. Средно при ухапване от срещаните в България Отровници (Viperidae) се впръскват 5 до 20 mg отрова, докато LD₅₀ (летална доза за 50% от жертвите) за усойницата (Vipera berus) е ≈ 3–5 mg/kg, а за пепелянката (Vipera ammodytes) ≈ 10–12 mg/kg или общо над 200 mg (10 ухапвания минимум) в най-лошият случай при 70 килограмов човек. Усложненията се получават от противосъсирващият ензим в отровата (отока, спадането на артериалното налягане) и затруднения на организма да се справи с токсина заради състоянието на имунната, отделителнната и сърдечно-съдовата система (от там гаденето, затрудненото дишане, ускорения пулс), т.е. колкото повече съпътващи заболявания имате, толкова повече се доближавате до някоя от рисковите групи, като основният риск за човек си остава алергична реакция (анафилактичен шок), а не самото количество отрова.

ℹ️ Противоотровата задължителна или не!
Тя се прилага само в тежки случаи описани в инструкциите за ползването й. В повечето случаи лечението след ухапване е симптоматично – наблюдение, течности, обезболяващи и поддържаща терапия. Още повече прилагането на противоотрова може да носи риск. Противозмийският серум не е безвреден – той може да предизвика тежки алергични реакции, включително анафилактичен шок. По тази причина не се използва рутинно, а само при конкретни показания и задължително под лекарски контрол, затова не настоявайте за инжектирането му.

ℹ️Няма значение каква е змията, защото противоотровата е една и съща
В България се използва един вид противозмийски серум, който действа срещу ухапвания както от пепелянка (Vipera ammodytes), така и от усойница (Vipera berus), тъй като токсина в отровата им е един и същ. Затова не е необходимо да идентифицирате, убиете или хващате змията, което просто увеличава риска от повторно ухапване, а само да знаете, че ухапването е от отровна змия.

ℹ️ Смученето на отровата се препоръчваше почти до края на 20 век
Но не трябва да се прави разрез и да се опитва изсмукване на отровата, тъй като това не само че е неефективно, но може да вкара допълнителни бактерии в раната. Не само на пострадалият от ухапването, а и да инфектира рани в лигавицата на устата на „спасяващият“.

ℹ️ Поведението на змиите е защитно
Въпреки че пепелянките и усойниците са отровни, те не нападат хора без причина. Най-честите ухапвания стават при непреднамерено настъпване или опит за хващане. Както може да се види от горната карта, усойницата (Vipera berus) е по-често срещана в планински и гористи райони (Рила, Пирин, Родопите, Стара планина), докато пепелянката (Vipera ammodytes) предпочита по-топли, сухи и скалисти местности (Южна България, Черноморското крайбрежие, долините на реките Струма и Места).

Статиите в тази поредица са написани въз основа на моя опит като спасител, курсове, които съм преминал и купчината литература (нова и стара), която имам. Но аз не съм медицинско лице, а Първата помощ е Долекарска помощ. Тя няма за цел да „излекува“ състоянието на пострадалия.
За още по-задълбочена информация и знания посетете и уебсайтовете на ПСС и БЧК

змия